— Не мога да ви кажа името си — шепнеше. — Не мога. И не ми говорете, че можете да ми помогнете, защото никога не сте го правили. Както и да е: жените не трябва да задържат децата си, защото не ги заслужават.
Но защо, чудеше се Елен. После продължи високо:
— Разкажете ми къде го срещнахте. Как се казва.
— Не мога да ви кажа повече, не мога.
Елен си помисли, че жената възнамерява да затвори, и направи опит да я спре, като попита:
— Но защо се обадихте, щом не искате да кажете кой е?
Въпросът накара отсрещната страна да се поколебае.
— Не знам как се казва. А жените не заслужават децата си, защото, когато не обичат всички деца, не трябва изобщо да имат и свои.
После затвори и Елен остана озадачена, със слушалка в ръката. Определено смяташе, че не е научила нещо особено ценно. Липсваше име, а и жената не обясни защо мислеше, че познатият й е отвлякъл точно това дете. Елен поклати глава, постави слушалката върху телефона и накратко записа за полученото обаждане, което прибави към останалите. Не биваше да забравя да спомене за разговора пред разследващия екип.
Разследващият екип вече очакваше Фредрика в Лейонкюлан, когато тя се върна в Сградата след посещението си при Теодора Себастиансон. Отдавна беше минало обед и в отчаян опит да покачи нивото на кръвната си захар, Фредрика дъвчеше шоколадовата вафла, която откри на дъното на чантата си.
Алекс Рехт се беше усамотил в един ъгъл на залата. Лицето му изглеждаше напрегнато. Беше дълбоко обезпокоен. Случаят с изчезването на Лилиан Себастиансон сякаш се беше развил в нова посока, която той не бе успял да предскаже. Началните резултати показваха, че дрехите и косата действително са на момиченцето. Но като цяло липсваха всякакви доказателства. Нямаше и един пръстов отпечатък по кутията, нито вътре, нито отвън. Липсваха следи от кръв или нещо друго. А и посещението в куриерската фирма, доставила проклетия пакет, не беше дало никаква информация.
Малко след появата на Фредрика Педер се промъкна през вратата зад нея. За трети път за съвсем кратко време Алекс постави началото на срещата.
Фредрика разказа за посещението при бабата. Отначало Алекс, меко казано, се беше поколебал да я остави сама да проведе толкова важен разпит, без да е придружена от по-опитен колега, но с развитието на разказа й разбра, както и Педер, че едва ли би могъл да изпрати друг при една толкова ексцентрична старица.
— Какво е трайното ти впечатление от нея? — попита Алекс.
Фредрика наклони глава.
— Всъщност не съм сигурна — призна си най-накрая тя. — Усещам, че лъже, но не знам за какво и колко. Не знам дали самата тя вярва, че синът й никога не е удрял Сара, както не знам и дали лъже, че знае нещо, или чисто и просто защитава сина си, независимо какви би ги свършил той.
Алекс кимаше замислено.
— Имаме ли основание да го обявим за издирване? Да го арестуваме задочно?
— Не, за съжаление не — подчерта Фредрика. — В такъв случай трябва да бъде за физическо насилие над съпругата. Нямаме никакво доказателство, което да го свързва със случката на гарата, както и никакви свидетелски показания, които да намекват, че е бил там. Знаем единствено, че е в отпуск и вероятно е малтретирал съпругата си в миналото.
Алекс отвори уста, за да каже нещо, но Фредрика добави:
— Както и че носи четиридесет и пети номер обувки и че майка му е пълна кукувица.
Алекс беше толкова изненадан от езика на стажантката, че съвсем загуби контрол.
— Четиридесет и пети номер — прозвуча като ехо гласът му.
— Да — потвърди тя. — Поне според майка му. Така че никак не е изключено да има и някой чифт с по-голям номер.
— Браво, Фредрика, браво! — живна Алекс.
Лицето й стана кървавочервено от неочакваната похвала, а Педер изглеждаше така, сякаш искаше да посегне на живота си. Или на живота на Фредрика.
— Навярно можем да го издирваме за проява на насилие? — предложи той в опит да привлече вниманието на масата.
Сякаш не беше чул какво каза Фредрика няколко секунди по-рано.
— Определено — кимна Алекс. — Няма да го изключим от списъка, преди да го открием. Обявете го за издирване заради тормоз над съпругата му.
Педер кимна облекчено.
Фредрика го зяпаше с празен поглед.
Елен се намеси: