От всички въпроси, които бушуваха у нея, един настояваше за повече внимание:
Какво, по дяволите, правя тук, помисли си тя. Каква е тази работа, как започнах да се занимавам с това?
Точно в този момент беше готова да се обади на Алекс и да му каже: Прав си. Не ставам. Прекалено слаба съм, прекалено емоционална. Никога през живота си не съм виждала мъртвец и мразя приказки без щастлив край. По-лошо от това няма накъде. Предавам се. Нямам място тук.
Докосна с пръсти белега на дясната си ръка. С времето беше избледнял до бяла резка, но все още всеки можеше да го забележи. За Фредрика това не беше само всекидневно напомняне за Катастрофата, а и за живота, който бе останал само една химера. Който никога нямаше да живее.
Изтри сълзите от крайчетата на очите си и си издуха носа. Не изгонеше ли тези мисли от главата си, нямаше да има сили да работи в състоянието, в което се намираше. Чувстваше се изморена и съсипана. До отпуска й оставаха само няколко седмици. Фредрика поклати упорито глава. Не сега, каза си тя, не сега. Точно сега щеше по-скоро да навреди, отколкото да помогне на разследването, ако просто станеше и си тръгнеше. Но по-късно, когато случаят се изяснеше…
Тогава си тръгвам.
Още веднъж си издуха носа. Стисна салфетката в ръка и я хвърли към кошчето. Не го уцели, но остави парчето хартия да лежи на пода.
Защо не искаше да й се проясни?
Мислите режеха като светкавици съзнанието й, както беше седнала зад бюрото, въпреки че едва бе станало осем часът. Фредрика първа трябваше да признае, че не бе участвала в особено много разследвания, но все пак аналитичният й опит беше доста солиден. С оглед на това, докъде бе стигнало разследването с изчезването на Лилиан Себастиансон, не трябваше да се затрудни със сглобяването на пъзела. И все пак нещо липсваше. Тя го усещаше с цялото си същество, но не можеше да го нарече с думи. Дали не бяха пропуснали нещо? Трябваше ли по-рано да го забележат и да го премислят?
Но, разсъждаваше Фредрика наум, все още не бяха открили мотива за отвличането. Ако извършителят беше Габриел Себастиансон, защо го е направил? Липсваше неприятен спор за родителски права, липсваше и информация някога да е докосвал с пръст момичето.
След срещата с майка му, у Фредрика не остана никакво съмнение, че той е малтретирал Сара. Цялото семейство пораждаше крайна неприязън. Фредрика седна зад компютъра, за да направи списък с въпроси към Теодора Себастиансон. Само споменът за кокалестите й пръсти, с които бе посочила къде да спре колата, я вцепеняваше. Старицата бе права, имаха си трески за дялане. Въпросът беше само защо жена като Сара е избрала да стане част от тях. За разлика от свекърва си тя изглеждаше семпла, непретенциозна и мила. Настъпеше ли моментът, без съмнение, и срещата с Габриел щеше да бъде интересна.
Изведнъж мобилният й телефон звънна и прекъсна писането, с което току-що се беше заела. Търсеше я мъжки глас.
— С Фредрика Бергман ли разговарям?
— Да, аз съм. А вие кой сте? — обади се Фредрика.
— Казвам се Мартин Ек, работя в Сат Ком. Говорихме накратко преди две вечери, когато ми се обадихте и попитахте за Габриел Себастиансон — отвърна мъжът.
Сат Ком, фирмата, в която безследно изчезналият се беше издигнал през последните десет години и сега участваше в ръководството й.
Фредрика веднага се понамести.
— Да? — каза тя.
— Ами — започна Мартин Ек с облекчение в гласа, че го помни. — Казахте да ви позвъня, ако се чуя с него, така че си запазих визитката ви.
— Разбирам — продължи Фредрика и притаи дъх. — И ето че ви се е обадил?
Мартин Ек замълча. Фредрика дори си помисли, че се колебае дали да не затвори.
— Не се е обадил.
Раменете й леко увиснаха.
— Но мисля, че открих нещо, което ще ви е интересно да видите — бързо добави той.
— Добре — съгласи се Фредрика предпазливо и приготви лист хартия и химикалка. — Какво точно сте открили?
Нова пауза.
— Наистина бих желал по-скоро да дойдете тук и да го видите с очите си — каза мъжът сериозно.
Фредрика се поколеба. Нямаше нито време, нито желание да посещава офиса на Габриел Себастиансон. Педер трябваше да се заеме с това, защото той получи задачата да проучи приятелите на заподозряния.
— Не искате ли да кажете за какво става дума? — попита тя. — Точно сега сме затрупани от работа.