— Добре, добре — прекъсна я Педер с досада. — Дай ми номера им, за да се обадя и да се разберем нещо.
— Добре — Фредрика също звучеше малко изморено.
— Нищо ли не казаха за съдържанието на снимките? — подпита Педер.
— Не, само, че са отвратителни.
— А ти самата какво ще правиш, ако смея да попитам? — не пропусна да полюбопитства ченгето.
— Алекс ме помоли да се върна при майката на Габриел. А имам и няколко други задачи…
— Не трябваше ли аз да продължа с разпитите на лицата от обкръжението на бащата? — подразни се Педер.
— Очевидно не точно сега — отсече Фредрика.
Педер затвори с набръчкано чело и се върна в банята.
Пиа се появи на вратата. Все още беше чисто гола. Той зърна отражението й в огледалото. Нима все още му се струваше толкова красива при цялата тази бъркотия? Стори му се дори, че гърдите й бяха леко увиснали. Или главата му беше замаяна от махмурлука. Все тая, след малко щеше да напусне апартамента й.
Имаше причина да не поиска да се обърне и да срещне погледа й.
— А сега какво? — попита Пиа и скръсти ръце.
— Имаш ли парацетамол? — каза Педер и започна да си мие зъбите. С нейната четка.
Без да му отговори, Пиа отвори шкафчето над мивката и извади една опаковка от някаква кутия. Педер я взе цялата; щеше да му е необходима през деня.
— Нима няма да кажеш нещо?
Ядосан, той хвърли нетърпеливо четката в мивката.
— Не разбираш ли как се чувствам точно сега? — избухна Педер. Стори му се, че главата му ще се пръсне в момента, в който повиши глас. — Момичето е мъртво, убито! Не загряваш ли, че само за това мисля сега?
Пиа се облещи насреща му.
— По-добре тръгвай, Педер.
Той излезе от банята, без да изчака по-нататъшни реплики. Седна на пода и няколко пъти си пое дълбоко дъх.
Беше изневерил на жена си.
Излагаше се пред работодателя си във вида, в който се намираше.
На всичкото отгоре вероятно беше предал и малката Лилиан.
А сега Пиа Нурд искаше да го накара да вярва, че е предал и нея. Защо просто не го оставеше на мира?
Протегна се. Трябваше да се концентрира. Трябваше да стане и да си тръгне. После щеше да мисли как да стигне до апартамента на Сара Себастиансон. За шофиране и дума не можеше да става.
Надигна се от пода, облече се, обу си обувките и набързо напусна апартамента.
Миг по-късно застана на мокрия тротоар с влажна коса и се обади за такси. После примигна няколко пъти и погледна към небето.
Изведнъж се закова на място.
За първи път от толкова време слънцето като че щеше да успее да пробие облаците. Най-сетне лято.
Йелена се връщаше в Стокхолм. Със самолет. Беше се отървала от автомобила според плановете. За първи път имаше възможност да лети. Очарована, тя се наведе напред и погледна през илюминатора. Невероятно, помисли си. Дяволски невероятно.
Но тревогата бързо я застигна отново. Мъжът мразеше тя да проклина. В началото я наказваше доста строго. Или не я наказваше; порицаваше беше думата, която той обичаше да използва. И то само за нейно добро.
Йелена се усмихна от мястото си. Запознанството с мъжа беше най-доброто нещо, което някога й се е случвало. Тя обгърна с ръце облегалките на седалката. Всъщност той беше единственото добро нещо в живота й. Беше безумно щедър. И умен. Обичаше да го гледа как работи и планира. Толкова красив бе в тези моменти. Възхити я дори само това, че се беше сетил как да баламосат онази тъпа крава във Флемингсберг, за да изпусне влака.
Освен това, помисли си Йелена, точно във Флемингсберг всъщност извадиха и голяма доза късмет.
Мъжът, разбира се, никога нямаше да се съгласи с нея, но Сара Себастиансон им се сервира като на сребърен поднос с решението си да слезе от влака, за да позвъни. Според предварителния план Йелена трябваше да я примами на перона, като почука на прозореца до мястото й и с жестове и ръкомахания да я измъкне навън. И ако не беше успяла, щяха да се опитат да отвлекат Лилиан на следващия ден, когато майка й трябваше да я остави при баща й.
Но нищо от това не им се наложи да правят.
Йелена всъщност не знаеше защо мъжът избра точно нея. Беше извадила късмет. Той със сигурност разбираше, че много други момичета щяха да пожертват и дясната си ръка, за да участват в борбата му. Без съмнение беше имал богат избор. И не пропускаше да го отбележи.