Педер остана с впечатлението, че Ек се опитва да му обясни защо е влязъл в компютъра на колегата си, което изобщо не беше необходимо.
— Разбирам — наложи се да отговори полицаят и с облекчение излезе от тесния асансьор, когато вратите се плъзнаха настрани.
Мартин като че малко се поотпусна и набързо му показа офиса на фирмата, докато стигнат до неговата стая. Посрещнаха го няколко повдигнати вежди и Педер се замисли дали не беше редно да се представи на служителите. После реши, че това може да почака.
Щом влязоха в стаята, Мартин кротко кимна към стола за посетители, а той самият седна зад бюрото. Скръсти ръце и леко се изкашля.
Зад него Педер забеляза редица от снимки в разноцветни рамки. Излъчваха топлина и хармония. Ченгето предположи, че мъжът срещу него имаше три деца, вероятно всичките под десет години, и симпатична съпруга. Ако снимките представяха истината, то Мартин Ек живееше в щастлив брак и обичаше съпругата си достатъчно много, за да иска да е пред очите му всеки ден. Педер почувства как потъна в стола. Той беше позор за мъжкото съсловие. Нямаше ли и Алекс цял куп семейни снимки в кабинета си?
— Значи влязох в стаята на Габриел за доклада — пак започна Ек и го застави да се концентрира върху обясненията му. — Имаме право да го правим — добави той, — когато се налага. А и шефът ни ми разреши.
Педер кимна отново, този път малко по-нетърпеливо.
— Не открих доклада. Търсих в шкафа му, имаме сейфове за специални материали, а момичето на рецепцията държи универсалния ключ за всеки от тях.
Още една изкуствена пауза.
— Когато и там не го намерих, реших, че сигурно има копие в компютъра си, което можех да разпечатам.
Мартин се поразмърда на стола, така че закри цялото си семейство. Полицаят му беше изключително благодарен.
— Тогава открих снимките — почти шепнеше Ек. — Искате ли веднага да ги видите?
Педер беше обсъдил въпроса накратко с Алекс. Ако снимките имаха криминален характер, отношението към компютъра беше изключително важно. Не биваше да излезе, че полицията по непристоен начин си е набавила информация за това, какво запаметява Габриел Себастиансон на работния си харддиск. Но ако информацията се представяше от трета страна, която по собствена инициатива се бе добрала до нея, нямаше основание Педер да откаже да разгледа снимките. И все пак той инстинктивно не изгаряше от желание да го прави.
— Не поискахте да кажете нещо повече за тях по телефона — каза Педер бавно, — може би сега ще ми разкажете накратко какво изобразяват, преди да ги погледнем?
Мартин Ек се поприсви. Очите му се насочиха към по-малка снимка пред него на бюрото, на която може би беше най-малкото му дете. Той се изкашля отново — пребледнял и сериозен. Погледът му сковано срещна погледа на Педер. После отговори само с две думи:
— Детска порнография.
Фредрика Бергман излезе с бясна скорост от града и се насочи към Флемингсберг. Мислеше си дали по този начин не признава вината си за служебна грешка. Алекс изрично я беше помолил да се свърже с най-близките роднини и приятели на Сара и да разговаря с тях. Трябваше да започне с Теодора Себастиансон и да се опита да разбере как Умео се вписваше в картината. И дума не беше обелил за пътуване до Флемингсберг и посещение на някаква гара, която никой от разследващите не смяташе за интересна.
Но ето че, напук на всичко, Фредрика пътуваше натам.
Тя паркира пред прокуратурата, в непосредствена близост до гарата. Слезе от колата и се огледа. Жилищните сгради в пъстри цветове, които самата Фредрика бе посещавала само няколко пъти по време на следването си, се открояваха в далечината от другата страна на пероните. Близо до тях се намираше болницата. Сви я стомахът, когато погледна табелките, указващи посоката към нея, и в мислите й неволно се появи Спенсър.
Можех да го загубя. Можех да остана сама.
Стана й топло в кратката разходка от колата до гарата. Съблече си сакото и нави ръкавите на блузата. Колко често само си мислеше за Спенсър напоследък. Не трябваше ли по-скоро да мисли за молбата за осиновяване, която беше изпратила преди известно време? Добрият Спенсър като че ли изведнъж бе започнал да я преследва ден и нощ.
Фредрика сякаш губеше равновесие. Нима само си въобразяваше, или наистина връзката им се беше променила от началото на лятото? Срещаха се по-често и усещането беше… различно.