Но в какво точно се криеше то, не беше ясно.
Повече от десет години успях да се предпазя от илюзии и да не превръщам познанството ни в такова, каквото не е, мислеше си Фредрика. Та сега ли да започвам да усложнявам нещата.
Влезе в гарата и се огледа. Надолу към всеки перон имаше ескалатор. В дъното се намираха стълбите към първия, където спираха влаковете в посока север. Там сигурно се е намирала Сара Себастиансон, мина й през ума.
Фредрика се запъти към момичето, което седеше на гишето за билети до изходите към втори и трети перон, и показа легитимацията си. Представи се и разказа накратко за какво е дошла. Момичето в тясното пространство веднага се изправи. По сериозното изражение на Фредрика беше разбрало, че е важно да отговаря точно на зададените въпроси.
— Бяхте ли на работа във вторник? — попита Фредрика.
За нейно облекчение момичето кимна. Значи нямаше да се мотае много.
— Спомняте ли си да сте видели една жена и едно болно куче в този ден?
Момичето първо сбърчи чело, но после пак кимна енергично.
— Да. Да, спомням си. Да не би да имате предвид едно високо и доста кльощаво момиче? С голяма немска овчарка?
Сърцето на Фредрика щеше да се пръсне, когато си спомни как Сара Себастиансон описа жената, която я беше задържала на гарата.
— Да — каза тя и положи усилие да овладее възбудата си. — Описанието отговаря на тези, с които вече разполагаме. Какво си спомняте за това момиче? Спомняте ли си по кое време се появи?
Служителката се усмихна.
— Абсолютно — отговори почти триумфиращо и й напомни за младшия полицай, който пръв ги посрещна с Алекс на Централна гара във връзка със съобщението за изчезналата Лилиан. — По-късно от новините научих за отвлеченото от влака момиченце. Жената с кучето беше тук точно когато той пристигна от Гьотеборг и спря на перона. Почака там известно време. Спомням си, защото аз помогнах на майката да се свърже с гарата в онзи следобед.
Фредрика се усмихна. Отлично.
— За къде щеше да пътува? — попита тя. — Ако се сещате, разбира се.
Момичето от гишето се озадачи.
— Жената, чието дете изчезна ли?
— Не — търпеливо отрече Фредрика. — Жената с кучето.
— Не знам, щеше само да слезе на перона, за да посрещне някого. Попита къде ще пристигне влакът от Гьотеборг.
— Аха — възкликна Фредрика припряно. — И какво се случи после?
— Видях, че на кучето му имаше нещо. Едва се държеше на краката си, стопанката му направо го влачеше за каишката. Почти го буташе пред себе си. Мярнах ги да слизат по стълбите и после я чух да вика. Жената с кучето, имам предвид.
Последва кратка пауза.
— Само след няколко минути тя се появи отново, придружена от някаква червенокоса, която й помагаше. Първо си помислих, че са заедно, но след като влакът потегли, червенокосата едва не изпадна в истерия и се втурна към перона. През цялото време крещеше „Лилиан“.
Фредрика почувства как нещо заседна в гърлото й. Изкашля се.
— И как реагира жената с кучето?
— Набута го върху една количка за пощата, намираща се наблизо — поясни продавачката на билети и посочи през стъклото.
Фредрика се огледа, но не видя никаква количка.
— Всъщност никога по-рано не съм я виждала тук — добави момичето, — но си помислих, че момчетата са я оставили.
Разследващата си пое дъх.
— Както и да е, тогава разбрах, че двете жени не се познават. Но и не видях друг да придружава жената с кучето. Реших, че този, когото тя чакаше, никога нямаше да се появи, а пък и трябваше да побърза, защото на кучето му беше зле. Въпреки че то през цялото време се чувстваше така.
Фредрика кимаше бавно, но вътре у нея нарастваше убеждението, че жената с кучето е слязла на перона единствено за да задържи Сара Себастиансон и тя да изпусне влака.
— Мислите ли, че непознатата с кучето има нещо общо с изчезването на детето? — полюбопитства момичето с билетите.
Полицайката се усмихна насила.
— Не знаем — каза набързо. — Просто трябва да се доберем до всички, видели нещо. Можете ли да опишете подробно жената с кучето, ако ви изпратя график?
Момичето се протегна и стана сериозно.
— Абсолютно — отговори решително то.
Фредрика разбра как да се свърже с продавачката на билети и също помоли за телефонния номер на контролния център на железниците. После й благодари за отделеното време и я предупреди, че още днес ще я потърси.