Тъкмо излизаше, когато момичето извика:
— Почакайте!
Фредрика се обърна.
— Какво стана с детето? Открихте ли го?
Съществуват снимки, по-красноречиви от хиляди думи. Но има и такива, които човек не иска да погледне, защото не желае да прибегне до думите, с които следва да ги опише. Именно такива бяха качени в компютъра на Габриел Себастиансон. Педер Рюд погледна една от тях, за да се увери, че няма да вдигне много шум за нищо.
Веднага съжали и щеше да съжалява до края на живота си.
Снимките бяха скрити в папка, наречена „Доклади, второ тримесечие, версия три“, и точно тя беше привлякла вниманието на Мартин Ек. Той не беше открил никъде доклада, който търсеше, и бе отворил въпросната папка, натъпкана с гнусотии, които нито един нормален човек нямаше да поиска да види при каквито и да било обстоятелства.
На връщане в таксито Педер позвъни на колегите си, за да добавят още една причина за издирването на Габриел Себастиансон: детска порнография. Скоро щеше да бъде арестуван задочно и издирван в цялата страна. Обработката на снимките — как щеше да стане, кой щеше да издържи вида на подобна гадост — трябваше да изясни дали Габриел Себастиансон е виновен за сексуално насилие над деца, или просто се беше задоволил само да го наблюдава. Някъде в себе си Педер таеше и нарастващ страх, че ще се натъкнат и на снимки с малката Лилиан, но все още не беше събрал сили дори да помисли за това.
Звънна и на Алекс, който тъкмо беше слязъл от самолета в Умео, и му докладва за последните събития.
— Все още не знаем накъде ще задуха вятърът — рече шефът замислено. — Но нещо ми подсказва, че все пак се придвижваме крачка напред.
— Нима вече не сме сигурни кой е извършителят? — подразни се Педер.
— Сега нямаме право на грешка — предупреди го Алекс. — Докато не открием Габриел Себастиансон, трябва да сме отворени и за нови изненади. Фредрика ще попритисне познатите на Сара, да видим дали ще се появят други евентуални заподозрени. А ти ще направиш същото, но с кръга на Габриел. Всичките му кирливи ризи трябва да излязат наяве.
— Нима обвиненията в детска порнография и физически тормоз над съпругата му не са достатъчни? — настояваше Педер.
Алекс млъкна нарочно.
— Открием ли го, Педер, не трябва да имаме съмнения. Никакви, разбра ли?
— Да — каза той и затвори.
После се обади на Фредрика и погледна през прозореца на таксито. Слънцето не спираше да напича. Странно.
Не успя да потисне възбудата си, когато Фредрика отговори.
— Хванахме го! — каза развълнувано и притисна телефона до ухото.
— Кого? — попита Фредрика разсеяно.
Педер се изненада и се подразни.
— Бащата — натърти, но избягна да спомене името на Габриел Себастиансон в таксито.
— Добре — каза Фредрика.
— За порнография с малолетни — триумфираше Педер, докато гледаше как го наблюдава шофьорът в огледалото за обратно виждане.
— Какво? — учуди се Фредрика.
— Чу какво казах — отвърна той и се облегна доволен назад. — Ще говорим по-късно в Сградата. Къде си, между другото?
Фредрика първо замълча, но после рече:
— Проверих нещо. След петнадесет минути ще съм в офиса. И аз имам новина.
— Едва ли е от калибъра на моята — захили се ченгето.
— До след малко — отсече Фредрика и затвори.
Педер остана доволен, когато разговорът приключи. Това се казваше добре свършена работа. Всъщност разследващият екип се беше представил много добре. Вярно, с изключение на смъртта на момичето. Без съмнение това беше провал на полицията. Но все пак. Сега смъртта на Лилиан изглеждаше сякаш неизбежна, като че целта беше не да се спаси детето, а само да се открие убиецът. Успокояваше го единствено мисълта, че привидно се бяха справили доста бързо с такова страховито престъпление. Скоро, много скоро щяха да открият Габриел Себастиансон. Педер щеше да настоява да присъства на всички разпити. Вероятно Фредрика нямаше да го конкурира точно в това.
Ето че телефонът му звънна отново.
Рюд бързо го измъкна от джоба си.
Осъзна какво беше забравил чак когато видя кой го търси. Все още не се беше чул с Юлва.