Соня Лундин беше съдебният лекар, направил първия оглед за причината за смъртта на Лилиан Себастиансон.
— Отначало се колебаехме кой съдебномедицински център да се погрижи за тялото — обясни тя със сбърчено чело. — Нали не знаем точно къде е извършено престъплението — тук или в Стокхолм.
Алекс не откъсваше очи от Соня Лундин. Тя беше прекалено висока за жена, а и изглеждаше доста строга. Всъщност подобен външен вид му харесваше. Понякога си мислеше, че и Фредрика Бергман е такава. Жалко само, че издишаше в други отношения.
— Но на база на предишни случаи решихме поне да направим първоначален оглед на трупа, за да не бавим предварителното разследване на полицията — продължи докторката. — Ето докъде сме стигнали.
Тя докладва набързо за получения резултат.
— По нищо не личи да е използвано насилие или, доколкото мога да видя с невъоръжено око, да е имало сексуална намеса — започна Соня и Алекс почувства как донякъде си отдъхна с облекчение.
Лундин забеляза това и вдигна ръка.
— Налага се изрично да подчертая обаче, че сексуалната принуда не може да бъде изключена, преди да се направи по-обстоен преглед.
Алекс кимна. Естествено, че разбираше.
— Отначало не ми стана ясно какво е причинило смъртта — пак сбърчи чело Соня Лундин. — Но тъй като беше обръсната, изведнъж се сетих какво би могло да е и я огледах внимателно.
— И какво беше? — попита Хюго.
— Рана в средата на черепа. И друга, много по-малка, от убождане във врата.
Хюго и Алекс повдигнаха вежди.
— Разбира се, не мога да кажа окончателно, преди да се направят обстойни проби и изследвания, но според първоначалния оглед на трупа някой се е опитал да прободе момичето в главата и след като не е успял, е инжектирал отровата във врата, което я е убило.
Хюго погледна лекарката напрегнато:
— Това обичаен подход ли е?
— Не, доколкото ми е известно — отвърна Соня. — А и не е ясно защо изобщо се е опитал първо да прободе главата.
— Можете ли да кажете каква е отровата? — попита Алекс.
— Не, трябва да се вземат проби, за да разберем — поясни специалистката и вдигна ръце.
Хюго се поразмърда:
— Лилиан била ли е в съзнание, когато са я уболи? Имам предвид…
Соня Лундин леко се усмихна. Приятна усмивка.
— Разбирам какво имате предвид, но за съжаление не мога да отговоря на въпроса ви. Може да са й дали успокоително — трудно е да се каже при сегашната ситуация.
Миг тишина. Хюго леко се изкашля, Алекс, седнал, въртеше около пръста си венчалната си халка. После и той се прокашля, малко по-високо от Хюго.
— И в каква последователност трябва да работим сега?
— Колегата ви знае по-добре от мен — отвърна Соня Лундин и кимна към Хюго.
— Ще изчакаме майката, бабата и дядото да разпознаят трупа на момичето — категоричен бе той. — Ако днес не открием нищо, което да свързва случая с Умео, ще изпратим тялото още тази вечер в Солна, където ще се извърши пълна аутопсия. Кога казахте, че кацат роднините й?
Алекс погледна часовника си.
— След малко повече от час.
Фредрика забеляза с голяма радост, че Педер беше прекалено зает с някакви свои неща, за да я попита къде е била и защо все още не е посетила майката на Габриел Себастиансон.
Със сетни усилия той се опитваше да подготви информация за прокурора, когато Фредрика влезе в стаята му.
— Ще прибегнем до задочен арест — каза ченгето с очи, облещени от прилив на адреналин.
Иначе видът му беше отчайващ. Какви ги беше вършил снощи? Изглеждаше направо подивял.
Фредрика предпочете да не коментира напълно откровената му неугледност.
— Ще получим и разрешение за обиск от прокурора — продължи той. — Така че позабързай се към възрастната му майчица. Не каза ли, че той има стая в дома й?
Стажантката се спря. Тя ли го беше казала?
— Да — потвърди след малко, — има.
— Добре, значи ще получим разрешение да претърсим жилището му в Йостермалм, стаята при родителите му и офиса — каза Педер.
— И какво ще търсим, искам да кажа, официално? — попита Фредрика.
— Детска порнография, а неофициално — всяко шибано нещо, което може да ни подскаже накъде е офейкал. Току-що говорих с Алекс, вероятно в главата на детето е инжектирана отрова. Какво по-налудничаво от това.