Фредрика преглътна. Още един нелеп детайл, който не заемаше естествено място в света на представите й.
— Ще получим подкрепление — добави Педер. — Още следователи ще помогнат да разпитаме техни познати.
— Добре — предпазливо каза Фредрика.
Мислеше да попита кой замества Алекс при отсъствието му, но се въздържа от въпрос — предпочиташе да остане без отговор. И все пак в крайна сметка го зададе.
— Алекс каза, че съм аз — заяви Педер с такъв триумф, че на Фредрика й се догади.
Само това и беше чакал, да го попита, за да й отговори. Типично колко наивно се хвана в капана му.
— Но той се връща още тази вечер — добави Рюд, — освен ако не открием нещо, което да забърква Умео в цялата тази каша. — После продължи:
— Тръгвам за фирмата на Габриел, един от новите колеги ще ме придружи, за да го представя. Очевидно нашият заподозрян е бил доста близък с част от колегите си, може пък да им е доверил нещо интересно. Ти междувременно ангажирай колегата от подкреплението с кръга от познати на Сара Себастиансон.
Фредрика тъкмо щеше да коментира думите му, когато той експлодира:
— Мамка му какъв удар! Три паралелни обиска, не всеки ден те изправя пред подобно предизвикателство — Педер беше толкова възбуден, че Фредрика се замисли дали не е взел нещо, което да го държи свеж.
— Убито е дете — каза тя с монотонен глас. — Съжалявам, че не споделям еуфорията ти.
После излезе от стаята, за да потърси новата си колежка.
Първо му мина през ума да последва Фредрика и веднъж завинаги да я постави на мястото й. Коя, по дяволите, беше тя, че да го мъмри? Но после се спря. Все пак тя имаше право дотолкова, доколкото разследваха убийство. Но всъщност Фредрика, а не той омаловажаваше този факт. Не биваше да пада до нивото й. И определено не трябваше да й позволява да разваля доброто му настроение. Беше оцелял след разговора с Юлва, или по-скоро след тирадата й, така че нямаше да допусне някаква си тъпачка да му се прави на интересна.
Педер потръпна, когато се сети за обаждането на жена си. Тя бе, меко казано, извън кожата си: колегите му, на които беше звъняла през нощта, не й бяха казали къде е. Дори си помислила да го обяви за изчезнал. Истински й беше благодарен, че не го бе сторила, а вместо това беше заспала на дивана. Хубавичко щели да си поговорят, когато се прибере — така й обеща, но същевременно я предупреди за развитието по случая с изчезналото дете. Навярно и тази вечер щеше да закъснее.
Педер не искаше да признае, но Юлва беше почти потресена и смекчи тона след новината за убитото дете. Изведнъж прояви повече разбиране към работата му. Но не звучеше напълно убедена в това, че е работил цяла нощ. Чисто и просто трябваше да се научи да лъже по-добре. Или да престане да чука Пиа Нурд.
Честно казано, той не смяташе, че ще изпълни нито едното от двете, но амбициите никога не бяха излишни.
Джими го потърси по телефона. Звучеше разстроен и угрижен. Щеше да има курс по готварство с останалите от дома и искаше да знае дали Педер вярваше, че всичко ще мине добре.
— Естествено, че ще мине добре! — окуражи го с онзи допълнителен ентусиазъм в гласа, който Педер използваше само когато разговаряше с брат си. — Та ти можеш всичко!
— Сигурен ли си? — попита Джими, все още не напълно убеден.
— Сигурен съм — проеча гласът на Педер.
Спомените отново изплуваха. От времето, когато всичко беше различно: когато Джими се осмеляваше, а Педер се страхуваше.
— Мога да стигна до облаците, Педа! Мога да се люлея по-високо от всички!
— Не вярвам, не вярвам, не вярвам!
— Да, мога, Педа, по-високо от всички в махалата!
Ако Джими беше пораснал и беше здрав, помисли си Педер, щеше ли той да бъде по-силният от двамата? Или щеше да омекне с времето?
Педер отново се концентрира върху работата. Брат му беше единственото същество на цялото земно кълбо, което той в зряла възраст никога не бе разочаровал. Но и на никого не дължеше повече, отколкото на него. А и може би никого не обичаше по-безусловно.
Резюмето за прокуратурата беше почти готово. Няколко прости ръкостискания и всичко щеше да бъде тип-топ. Щом оставеше новия колега в офиса на Габриел Себастиансон, Педер щеше да последва Фредрика към дома на родителите му. Не всеки ден му се удаваше възможност да тършува из истинска богаташка вила.