Няколко часа след бруталното събуждане мислите му някак се съживиха. Беше поел доста течности и няколко хапчета. Замисли се дали да шофира към местата за обиск. Май не биваше. Но кой ще провери полицай, изпълняващ служебните си задължения? Кой би извадил такъв малшанс? Във всеки случай не и Педер Рюд. Беше напълно убеден.
Елен Линд много се разстрои. Не беше допускала друга развръзка, освен Лилиан Себастиансон в крайна сметка да се върне при майка си; сега, когато стана ясно, че е убита, Елен беше направо потресена. Потърси любимия си по мобилния телефон, въпреки че вчера се бе държал толкова неприятно, но попадна на секретаря.
— Това е номерът на Карл, моля, оставете съобщение след сигнала, за да ви потърся по-късно.
Елен въздъхна. Може би щяха да се видят за кратко по-късно вечерта? Шансът да намери кой да гледа децата в последната минута беше почти минимален, но все пак някога трябваше да сложи край на тази бъркотия. Нуждаеше се от него. Искаше да усети, че има право да се чувства така. Да почувства, че понякога може да го желае. Нима искаше толкова много?
Остави съобщение и неволно заплака, когато му каза какво се е случило. Бедното момиче, захвърлено пред болницата. Чисто голо в дъжда.
Вперила празен поглед в екрана на компютъра, Елен едва ли знаеше какво прави. Беше занемяла от възхищение, като виждаше Педер и Фредрика да тичат напред-назад по коридора, през цялото време затрупани от новостите в разследването.
Алекс й беше оставил ясни инструкции по телефона, преди да тръгне за Умео; не трябва и дума да обелва за развитието по случая с Лилиан, преди майката официално да потвърди, че това е дъщеря й. При никакви обстоятелства да не навлиза в подробности. Да не споменава нищо за скалпираното дете и за детската порнография, открита в компютъра на бащата. Докато следеше новините по интернет, Елен забеляза, че съобщението за намереното дете е на първа страница на всички електронни издания.
Мац, анализаторът от Националната полиция, прекъсна мислите й с почукване на вратата.
— Съжалявам, че те безпокоя — започна той любезно.
Елен се усмихна.
— Няма нищо. И без това само седях и… мислех.
Усмивката му беше половинчата.
— Педер спомена, че сме получили разрешение от прокурора за ТТП и ТТН на Габриел Себастиансон. Знаеш ли нещо?
Елен не отговори веднага и Мац незабавно й поясни:
— Тайно теле подслушване, тайно теле наблюдение.
Елен не сдържа смеха си.
— Благодаря, знам значението на съкращенията. — После продължи: — Винаги отнема повече от час, преди да започнем със самото подслушване; попитай техниците, ако те интересуват подробности. А и Теле-2 трябваше да предостави списъци със стари разговори от мобилния телефон на заподозряния за последните две години. Тях обаче не знам кога ще ги видим…
— Получих ги преди час — прекъсна я Мац. — Проверих дали е звънял през последните два дни. От изчезването на детето е провел само три по-дълги разговора: с майка си, с някакъв юрист и с номер в чужбина, който не мога да проследя. Само по кода разбирам, че е звънял в Швейцария. Получил е и няколко съобщения.
Елен го погледна учудено.
— Швейцария ли?
Мац кимна.
— Да, но както казах, не знам с кого. А ако майката продължава да твърди, че тези дни не е виждала сина си, просто лъже. Проверих регистрираните връзки. Телефонът на Габриел Себастиансон е бил включен близо до дома на родителите му доста често от вторник насам. Дори за последно е засечен в шест сутринта.
Елен подсвирна.
— Не си губи времето — каза тя замислено.
— Ама никак — съгласи се Мац.
Фредрика шофираше с бясна скорост към дома на семейство Себастиансон.
Този път не предупреди за посещението си. Не изчака и Теодора Себастиансон да й покаже с пръст къде да паркира, когато пристигна. Вместо това заби рязко спирачка съвсем пред главния вход и де факто излезе от колата почти в движение. С три крачки полицайката взе стълбите и натисна звънеца два пъти. Нямаше резултат, така че го натисна още веднъж. Само след миг усети опипване на ключалката от вътрешната страна и вратата се отвори.
Теодора, меко казано, се ядоса, когато видя Фредрика.
— И какво, за бога, трябва да означава всичко това? — изрева немощната старица с учудващо силен глас. — Нахлувате с гръм и трясък в имота ми и едва не счупвате вратата с грубостта си!