— Първо, не знам дали вашият дом може да се опише с понятието „имот“; второ, не съм направила нищо, освен да натисна звънеца два пъти, и трето…
Самата Фредрика се изненада от острия си отпор на атаката на Теодора и направи изкуствена пауза.
— И трето, опасявам се, че имам много лоши новини. Ще бъдете ли така любезна да ми разрешите да вляза?
Старицата я беше зяпнала. Фредрика не падаше по-долу. И този път домакинята бе закачила голяма брошка на блузата си точно под брадичката. Сякаш украшението бе предназначено да държи главата й изправена.
— Открихте ли я? — бавно попита тя.
— Наистина предпочитам да вляза — повтори Фредрика със смекчен тон.
Теодора поклати глава.
— Не, искам да ми отговорите сега.
Погледът й остана като закован.
— Да, открихме я — потвърди Фредрика, след като първо прецени какво означава да съобщиш на толкова възрастна жена за нечия смърт, стоейки на прага й.
Теодора остана за дълго напълно неподвижна.
— Влезте — най-сетне промълви тя и се отмести крачка встрани, за да пропусне Фредрика.
Този път полицайката не обърна внимание на интериора, докато преминаваше краткото разстояние от входната врата до гостната.
Домакинята бавно седна на стола до масата за чай. Фредрика се почувства облекчена, когато не й предложи нищо за пиене. Възможно най-дискретно се настани на стола отсреща и подпря брадичка върху сключените си пръсти.
— Къде я открихте?
— В Умео — отвърна Фредрика.
Теодора потръпна.
— В Умео? — повтори тя, искрено учудена. — Какво по… Сигурни ли сте, че е тя?
— Да — потвърди Фредрика, — за съжаление. Майката и родителите й скоро ще го потвърдят официално, но сме напълно сигурни, че е Лилиан. Имате ли някаква връзка с Умео? Знаете ли дали Сара Себастиансон или вашият син имат?
Теодора бавно отпусна ръце в скута си.
— Както вече ви изясних, нямам точна представа как точно живее снаха ми — сопна се тя. — Но доколкото знам, нито тя, нито синът ми, нито пък аз имаме някаква особена връзка с Умео. Или връзка изобщо, ако мога така да се изразя.
— Нямате там нито приятели, нито познати?
— Скъпа моя, дори не съм била в Умео — каза Теодора. — А и не познавам някого, който да е бил там. От семейството ми, имам предвид. Възможно е Габриел да е пътувал по работа, но честно казано, не знам.
Фредрика изчака за миг.
— Впрочем чували ли сте се с вашия син? — след това попита по-решително тя.
Теодора веднага се поизправи.
— Не. Наистина не съм.
— Сигурна ли сте? — настоя стажантката.
— Напълно.
Жените се гледаха право в очите и мереха силите си над масата за чай.
— Мога ли да погледна стаята му?
— Ще ви отговоря, както ви отговорих първия път — каза Теодора с половин уста. — Няма да припарите и до квадратен сантиметър от този дом без заповед за обиск.
— Имам такава — отвърна Фредрика и чу няколко коли да натискат спирачки в чакъла пред къщата.
Ококорените очи на Теодора Себастиансон издадоха неподправената й изненада.
— Всъщност едва ли помагате на сина си, като не съдействате на полицията в преследването на убиеца на внучката ви — добави Фредрика и стана.
— Ако имахте собствени деца, щяхте да знаете, че никога, никога не можете да ги разочаровате — каза Теодора с пресипнал глас и се наведе напред към нея. — Ако Сара Себастиансон го беше разбрала, то Лилиан никога нямаше да се превърне в жертва. Къде беше тя, нещастницата му с нещастница, когато Лилиан изчезна?
Беше попаднала в капан, заложен от някого, който наистина е желаел да й причини зло, помисли си Фредрика.
Мълчеше. Мълчанието продължи само няколко секунди, но все пак успя да забележи умората в очите на старицата. И уязвимостта й. И пак си помисли: тя страда много повече, отколкото показва.
После я последва до вратата, за да пусне чакащите полицаи.
Педер Рюд стоеше в средата на всекидневната на Теодора Себастиансон и не вярваше на очите си. Цялата къща беше обзаведена като музей и предизвикваше едно относително голямо физическо отвращение. Още повече го притесняваше и това, че малката крехка вещица седеше и го наблюдаваше от единия край на стаята. И мускулче не беше трепнало на лицето й, откакто се поздравиха на вратата и той обясни какво ще прави с колегите си. Просто се бе настанила във фотьойла, поместен в един ъгъл.