Педер обиколи набързо приземния етаж. Нямаше и следа от Габриел Себастиансон. И все пак знаеше, че е бил тук. Наскоро. Чувстваше присъствието му по начин, който не можеше да обясни.
— Кога видяхте сина си за последно? — направи пореден опит Рюд, след като бе завършил обиколката си и се върна във всекидневната.
— Госпожа Себастиансон няма да отговаря на никакви въпроси, засега — долови груб глас точно зад гърба си.
Обърна се.
Някакъв непознат неочаквано се беше появил в стаята. Много висок и широкоплещест. С груби черти на лицето и тъмен цвят на кожата. Неволно и мигновено вдъхващ му респект.
Мъжът протегна ръка и се представи като адвоката на семейство Себастиансон. Педер стисна дланта му и обясни накратко защо полицията извършва обиск.
— Престъпление с детска порнография ли? — възкликна Теодора и направо рипна. — Нима напълно сте си изгубили ума?
Със ситни, леки стъпки тя прекоси стаята и застана до двамата мъже.
— Мислех, че търсите Габриел?
— Както обясних, когато дойдохме, точно това и правим — отвърна Педер спокойно. — Ще използвам случая да ви съобщя, че синът ви се издирва в цялата страна. Помагайки му, рискувате да извършите престъпление, в зависимост от обвинението. Адвокатът ви може да го потвърди.
Погледът й обаче отново бе станал безизразен; Теодора изглеждаше така, сякаш не го слушаше. Педер потисна въздишката и излезе.
С широки крачки тръгна нагоре по стълбите към следващия етаж. Стаята на Габриел се намираше съвсем наблизо.
— Как върви? — повиши неспокойно глас Рюд. — Открихте ли нещо?
Нисичката колежка, присвита на пода, погледна под леглото и после стана.
— Стаята изглежда съвсем чиста — констатира тя. — Но са пълни глупости, че не е идвал. Леглото е нехайно оправено, чаршафът е все още намачкан. Почти съм сигурна, че е спал тук миналата нощ.
Педер кимна със сериозно изражение на лицето.
— Трябва да има лаптоп.
— Без съмнение — съгласи се един от колегите му. — Но не е ли по-вероятно да го е взел със себе си, където и да се е дянал?
— Естествено — каза изморен Педер. — А снимки или нещо подобно?
— Нищо — отвърна жената, с която първо беше говорил.
— Добре — обобщи Рюд, — все пак сме убедени, че тук е прекарал нощта?
Колегите му кимнаха.
— Добре — измънка той. — Добре. Ще се обадя на другите, за да проверя какво са открили в офиса му и в скромното му жилище в Йостермалм.
Но първо позвъни в полицията и получи потвърждение от Елен, че Мац е успял да свърже Габриел Себастиансон с дома на родителите му чрез регистрирани разговори по мобилен телефон. Същевременно все още липсваше съществена информация от очевидци, въпреки че снимката на детето беше публикувана във всички вестници и в останалите медии. Още някой обаче беше видял Лилиан на перона в Стокхолм веднага след като влакът спрял, така че тази информация беше потвърдена. Но иначе? Не, нищо ново.
После Педер се свърза с екипа, който обискираше офиса на Габриел Себастиансон. Компютърът беше иззет, а съдържанието му щеше да бъде обработено възможно най-бързо, след като намереха доброволци, способни да понесат подобна гадост. Кореспонденцията обаче щеше да се обработи отделно, и то значително по-скоро. Шефът на заподозрения също беше потвърдил, че той притежава служебен лаптоп, но човекът нямаше никаква представа къде се намира Габриел. Както и очакваха, екипът не откри и следа от детска порнография в офиса, освен видяното в компютъра.
Педер се опита да се свърже и с новия следовател, който трябваше да разпита колегите на Габриел Себастиансон. Той обаче бил зает и щял да му се обади след около час.
Педер не знаеше как точно да се отнесе към информацията, натрупана до момента. Потвърждението, че Габриел Себастиансон съзнателно избягва полицията, беше добре дошло. Добре дошло беше и разкритието, че майка му лъжеше, за да го защити. Знаеха къде е прекарал последните денонощия и това също беше плюс.
Но в същото време…
Защо беше постъпил толкова глупаво да държи детска порнография в стационарния си компютър, а не в преносимия? Защо се беше скрил при майка си, след като логично трябваше да се досети, че полицията ще го потърси първо там? И ако той беше убил Лилиан, дали го е направил в дома на родителите си? Бабата беше ли участвала?