— Запознахте ли се с някого тогава? Някое момче? — попита полицаят отнесено.
Сара поклати глава.
— Не. Срещнах приятни хора в курса, някои от тях живееха в града, така че продължихме да се срещаме и след като останах да работя тук. Но знаете как се получава, всички се връщат по родните си места и Умео просто остава в миналото. С повечето всъщност не поддържам връзка.
— А имахте ли врагове? — попита Алекс приятелски.
— Не — отрече Сара и затвори за миг очи. — Не, нито един.
— А приятелката ви?
— Мария ли? Не, и тя нямаше. Или поне доколкото си спомням. Отдавна не подържаме връзка.
Алекс се облегна на стола и кимна на Хюго да задава въпроси, ако желае. И двамата таяха подозрения относно писателския курс, затова за всеки случай Хюго записа имената на участниците, които Сара успя да си спомни. За нищо друго не можеха да се хванат, що се отнасяше до причината детето да се появи в Умео.
Явно засега разследващите в Умео бяха склонни да приемат, че момичето е убито в Стокхолм, и да прехвърлят задачата си на екипа на Алекс.
Същевременно северняците бяха събрали информация около откриването на Лилиан. Телефонният разговор, който пръв примамил медицинската сестра Ане да излезе на паркинга, беше от мобилен телефон със зареждаща се карта без регистрация; засечен на три мили на юг от Умео. След него телефонът така и не продължил да работи. Двойка с жена в напреднала бременност така и не пристигнала в болницата в онази нощ, затова следователите предположили, че разговорът целял единствено да примами някого на паркинга. Някой е искал детето да бъде открито, и то незабавно.
Толкова много неща озадачаваха Алекс. А и той чувстваше, че на мястото, на което се намираше сега, не можеше да мисли съвсем ясно. Възможно най-бързо трябваше да се върне в Стокхолм, за да може спокойно да направи равносметка. Нещо силно го терзаеше. Историята беше твърде накъсана. Липсваше логическа връзка.
Дрезгавият глас на Сара Себастиансон прекъсна мислите му.
— Никога не съм съжалявала, че я родих — прошепна тя.
— Моля? — попита Алекс.
— На челото й пишеше „нежелана“. Но това не е вярно. Никога не съм съжалявала, че я родих. Беше най-хубавото нещо в моя живот.
Фредрика прекара остатъка от деня в опит да разпита възможно най-много от приятелите, познатите и колегите на Сара Себастиансон, посочени от самата нея и родителите й. Списъкът се беше удължил с още имена след първото позвъняване. С някои от тях разговаря новата й колежка.
Мненията за Сара бяха единодушни. Всички я смятаха за топъл и добър човек, оптимист. А почти всички, дори онези, които не й бяха толкова близки, бяха останали с впечатлението, че личният й живот беше доста объркан. Съпругът й бе строг и безпардонен, студен и мнителен. Понякога Сара накуцвала в работата, понякога носела блуза с дълги ръкави, макар и посред лято. Спорно беше колко пъти човек може да падне и да се удари по погрешка.
Никой от хората, с които Фредрика и колежката й разговаряха, не пожела да нарече Сара безотговорна майка и разпасана съпруга, описана така от Теодора Себастиансон. Напротив, една от истински близките й приятелки разказа, че още в началото Габриел й изневерявал с други жени. По време на разговора жената сподели разплакана:
— Вярвахме, че ще го разкара, че ще събере сили да го напусне. Но след известно време забременя. И тогава разбрахме, бяхме почти убедени, че никога няма да го направи. Никога няма да се отърве от него.
— Но го е направила? — прекъсна я Фредрика със сбърчени вежди. — Предстои им развод.
Приятелката заплака още по-силно и поклати глава.
— Никой от нас не си прави такива илюзии. Такива като него винаги се връщат. Винаги.
Единственото, което впечатли Фредрика по време на разговорите, беше, че с тези, които Сара наричаше „приятели от много отдавна“, се е запознала в зряла възраст. Не й бе останал нито един приятел от тийнейджърските години в Гьотеборг. Съдейки по списъка, на западното крайбрежие тя поддържаше връзка само с родителите си.
— Веднъж Сара разказа, че трябвало да скъса с почти всички, когато срещнала Габриел — поясни приятелката й. — Всички ние ги познавахме в пакет: Сара и Габриел, но тези, които я познаваха отпреди, така и не успяха да приемат избраника й.
Събраната информация от проведените разговори доказваше, че единственият враг на Сара бе съпругът й.