Фредрика наклони глава и се втренчи някъде зад колегата си. Стори й се, че чу Алекс по коридора.
— Или може би — каза тя бавно, — може би двете истории нямат нищо общо.
Алекс Рехт си тръгна от Умео веднага след четири часа. Тялото на Лилиан Себастиансон щеше да отлети за Стокхолм по-късно вечерта.
— Дано да откриете този злодей, преди да убие още деца — мрачно каза Хюго Полсон на сбогуване с Алекс.
— Да убие още деца ли? — повтори Рехт.
— Да, защо да спира? Ако забележи, че може да се измъкне, имам предвид? — попита колегата му.
Последните думи едва ли успокоиха Алекс.
Той кацна в Стокхолм около час по-късно и отиде направо в службата. Фредрика, Педер, Елен, анализаторът от Националната полиция и още двама души, които Рехт никога не беше виждал преди, но предположи, че са следователи, прикрепени към групата през деня, го чакаха в Лейонкюлан.
— И така, скъпи приятели — рече той и седна на стола. — От къде да започнем?
Беше станало късно. Щеше му се срещата да е кратка и ефективна. Искаше му се по-скоро да се прибере и да премисли всичко на спокойствие.
— Какво знаем? Ако започнем от тук…
Членовете на екипа вече бяха обсъдили по телефона повечето информация, събрана през деня. Алекс обаче не знаеше за имейлите и разговорите на Габриел Себастиансон. Видя, че Педер и Фредрика си размениха няколко бързи погледа, докато помоли някого — без да го подбира, искаше само да не се мотае — да го информира за развитието на случая. После и той щеше да разкаже за скромното си прекарване в Умео, ако имаше още нещо за казване.
Педер седеше мълчалив, но след миг започна да докладва. Раздаде копия на писмата между Габриел Себастиансон и Дългия чичо на всички присъстващи. После добави, за искрено учудване на Алекс, и една диаграма, на която бяха отбелязани две времеви линии.
Шефът погледна Фредрика.
Това трябва да е нейна идея, помисли си той.
Беше познал, съдейки по доволното изражение на лицето й.
Идеята не е никак лоша, само необичайна. Но понякога е хубаво да има нещо необичайно, констатира Алекс.
— Значи — започна Педер и посочи диаграмата, — ние, всъщност аз и Фредрика, оформихме две възможни теории на база на получените досега данни.
Представи накратко своята. После даде думата на Фредрика, която започна да говори от мястото си.
— Алтернатива на попритиснатата от времето, но напълно възможна теория Габриел да се е върнал с Лилиан до Калмар, е, че става въпрос за две коренно различни истории, две отделни престъпления.
Алекс сбърчи чело.
— Добре, ще поясня — не се забави Фредрика. — Знаем, че Габриел Себастиансон е малтретирал Сара; знаем, че гледа в офиса си порно с деца, а и от имейлите можем да заключим, че е отявлен педофил. Участва в педофилска мрежа, за която не знаем нищо, и то доста активно от началото на годината. Изведнъж организират извънредно събитие в Калмар. Веднага си взема отпуск и напълно логично, предпочита да излъже майка си за причината, като й казва, че заминава в командировка. Същевременно й обещава да дойде на вечеря с Лилиан, когато двете със Сара се върнат от Гьотеборг.
Фредрика направи кратка пауза, за да се увери, че всички следят мисълта й. Никой около масата не изглеждаше объркан.
— Така — продължи тя и толкова се развълнува, че чак се изчерви. — Значи във вторник той тръгва за Калмар някъде предобед. Малко след два часа изчезва Лилиан. Това е и причината, поради която започват да го търсят час по-късно. Мобилният му телефон е изключен. Точно тогава Габриел Себастиансон е зает и няма да се освободи до десет вечерта, когато отново включва телефона си.
Стажантката млъкна нарочно.
— Господинът току-що е извършил престъпление, смятано за едно от най-отвратителните в обществото ни, и то, когато дъщеря му изчезва и полицията започва да го търси. Навярно вече знае, че сме се добрали до данните за тормоза върху съпругата му, и вероятно, че сме получили противоречива информация от майка му и от колегите му за това, къде се намира той. Времето напредва, часове го делят от завръщането в дома му. Логично е чисто и просто да се паникьоса. Не иска да се прибира и да говори с полицията. Знае, че не е взел Лилиан, но същевременно наистина няма никакво желание да обяснява къде е бил, докато дъщеря му е изчезнала. — Фредрика си пое дъх, преди да продължи. — Същевременно се насажда на пачи яйца, когато възрастната му майка, свикнала да му измисля алибита, този път е малко затруднена, тъй като я е излъгал за местонахождението си. Естествено, че все пак се обажда на нея, никой друг не би го подкрепил така безусловно. Трудно е да се прецени как планират да действат двамата и доколко точно Габриел се разкрива пред майка си, но вероятно решават да се осланят на предположението, че Лилиан скоро ще излезе на бял свят, а дотогава могат да останат в сянка.