— Да, ако тя се беше появила, полицията нямаше да се интересува къде е бил — допълни Алекс.
— Правилно — съгласи се Фредрика и отпи глътка вода след дългото си експозе.
В стаята настана пълна тишина.
Алекс разгърна и прочете част от имейлите, раздадени от Педер.
— По дяволите! — каза тихо и остави копията.
После се наведе над масата.
— Някой добрал ли се е до информация, която да опровергава хипотезата на Фредрика? — бавно попита Рехт.
Никой не отговори.
— В такъв случай съм склонен да вярвам — продължи Алекс, без да се препира, — че приятелят ни Габриел, когото така трескаво търсим, вероятно не е отвлякъл Лилиан.
Погледна Педер, който се беше настанил до Фредрика.
— Съгласен съм, че не е невъзможно да е успял да вземе дъщеря си и да стигне до Калмар в един и същ ден, но както Фредрика посочи, трябва дяволски да се е поизпотил.
Шефът поклати глава.
— В такъв случай обаче — започна Педер, — какво да правим с показанията на Ингрид Странд? Жената, седяла до Сара и Лилиан във влака. Нали беше видяла някого да отнася детето…
— … някого, който „трябваше да е баща й“ — допълни Алекс спокойно. — Знам, кашата е пълна. На кого иначе Лилиан би позволила да я носи? Освен ако не е била под въздействието на някакъв транквилант. Пробите ще покажат.
Фредрика преглътна.
— Била ли е… — започна тя. — Лекарят докладва ли дали върху нея е било оказано насилие?
Алекс поклати глава.
— Не точно, ще ни съобщят утре сутрин.
Поседя за миг мълчалив. Независимо дали Габриел Себастиансон можеше да бъде свързан с изчезването на Лилиан, на бюрото му съвсем неочаквано беше кацнала информация за педофилска мрежа. Май не беше компетентен по въпроса, дали не трябваше възможно най-бързо да го придвижи до Окръжната, а защо не и до Националната полиция.
— Нима това означава, че се връщаме в изходна позиция? — поколеба се Педер.
Алекс се усмихна.
— Не — отвърна замислено. — Означава само, че информацията, с която разполагаме, не се свързва според началните ни предположения. Но до голяма степен, както споменахме, поне за момента, Габриел Себастиансон може да бъде изключен като главен заподозрян.
Педер въздъхна и Алекс вдигна пръст.
— Но — добави той — не знаем дали това означава, че Габриел не е познавал този, който е взел дъщеря му. Като имаме предвид в какви среди се движи, това е напълно допустимо.
Фредрика вдигна предпазливо ръка, за да вземе думата.
Шефът кимна насреща й.
— Но знаем — бавно допълни тя, — че похитителят на Лилиан е имал вземане-даване със Сара, а не, доколкото ни е известно, с Габриел Себастиансон. Косата беше изпратена на адреса на майката, а не на Габриел.
— Смяташ, че убиецът е свързан по-скоро с майката, отколкото с бащата ли? — разтълкува думите й Алекс.
— Да — пряма бе Фредрика.
— Имаме ли допълнителна информация, която да го потвърждава? — попита шефът и погледна присъстващите.
Фредрика отново помоли за думата.
— Да — отвърна тя и се изчерви. — Днес се разходих за кратко до Флемингсберг.
Алекс и останалите изслушаха краткия й разказ за наученото от служителката на гарата там. Накрая Фредрика увери всички, че нищо не смята за доказано, но изрично подчерта, че съвпадането на прекалено много събития не може просто да е чиста случайност.
Шефът запази мълчание, но после сбърчи чело.
— Всъщност би трябвало да те уведомя, че нямаш право да действаш на своя глава, след като ясно съм те помолил да свършиш нещо друго, но засега от мен да мине.
Фредрика въздъхна с облекчение.
— Ако приемем информацията ти за вярна, в смисъл че фактически показва една детайлно планирана акция и Сара е била изкупителната жертва, то действително си имаме работа с истински звяр — бавно констатира Алекс. — При това много интелигентен и жънещ успех. Само се чудя защо не откриваме нещо, което да разплете загадката? Защо Сара не знае кого би могла да ядоса чак толкова?