— Защото сигурно не е обърнала внимание — вмъкна Педер. — Ако Лилиан е отвлечена от истински психопат, поне така изглежда, то едва ли е нужно причината да бъде логична за другиго, освен за самия извършител.
— Трябва отново да прегледаме цялата информация — напрегнато каза Алекс. — Сигурно някъде сме пропуснали нещо. Кога ще бъде готова скицата на жената с кучето?
— Навярно вече е готова, но трябва да дадем възможност и на момичето на гишето за билети да направи допълнителни корекции по-късно тази вечер.
— Добре, тогава продължаваме — рече Алекс и благодари на Фредрика с леко кимване. — Тя направи опит да каже нещо, но той я прекъсна. — Само да добавя новото от разговора ми със Сара и родителите й в Умео.
Стажантката кимна, не по-малко любопитна от останалите.
Алекс почувства, че ги разочарова. Предаде разговора по време на срещата със Сара Себастиансон и родителите й след края на формалното разпознаване. Забеляза, че Фредрика го гледаше много внимателно, докато разказваше за краткия престой на майката в Умео след матурата.
Щом приключи, Фредрика първа коментира думите му.
— Днес говорих с много от приятелите и колегите на Сара и дълго мислих върху това, че по принцип тя не е запазила нито един от старите си приятели.
— Така е — намеси се Алекс. — Доколкото разбрах, е скъсала с тях, когато е срещнала мъжа си.
— Точно така — оживи се Фредрика, — затова, когато сега се опитваме да установим социалната й мрежа, започваме от доста късен етап в живота й. Тоест губим поглед върху нещата, случили й се, преди да срещне Габриел.
— Нима мислиш, че това е възможно? Някой, жаден за отмъщение, може би в продължение на десетилетия, да се окаже убиецът на Лилиан?
— Имам предвид, не можем напълно да изключим, че би могло да е така — поясни Фредрика. — И че, ако е така, то в настоящата ситуация нямаме никаква възможност да го разберем, защото търсим в напълно погрешен отрязък от време.
Алекс кимна замислено.
— Добре, приятели — каза той, — да оставим тази вечер мислите ни да си починат. Приберете се по домовете си и разпуснете с нещо приятно. А утре ще започнем с повторно преглеждане на материала. Целият. Дори информацията, която сме задраскали. Става ли?
Алекс сам се учуди на себе си, че използва думата „приятели“ два пъти по време на срещата. Усмихна се, щом се сети за това.
Елен Линд беше малко разочарована на път за вкъщи. Работеше здраво още от изчезването на детето, какво от това, че само асистираше, шефът й не трябваше да забравя да спомене и нейните заслуги. Понякога Алекс проявяваше небрежност. Да не говорим как се държеше с горкия анализатор. Дали изобщо знаеше, че се казва Мац?
Всички подобни мисли обаче изчезнаха, щом извади мобилния си телефон и видя, че има няколко пропуснати позвънявания от любимия. На секретаря й той беше оставил кратко и ясно съобщение, че с удоволствие ще я посрещне в хотел „Англез“, където щеше да преспи. Не беше пропуснал да се извини и за лошото си държание, когато говориха за последно.
Сърцето й щеше да изскочи от радост.
Същевременно обаче изпитваше лека нотка на раздразнение. Не й харесваха приливите и отливите във връзката им.
В крайна сметка племенницата й, не без солидно възнаграждение, се съгласи да гледа децата. Тя и без това живееше у тях и я отменяше, щом на Елен й се наложеше да работи до късно.
— Нима наистина ти е нужна детегледачка? — чудеше се племенницата й, която съвсем наскоро се беше дипломирала.
Елен се сети за Лилиан Себастиансон и отвърна категорично:
— Да.
После се забърза към къщи, за да успее поне да каже „лека нощ“ на децата и да се преоблече.
Племенницата гледаше леля си, която се размотаваше само по бельо, търсейки подходящо облекло.
— Изглеждаш като прясно влюбена тийнейджърка — изкикоти се тя.
Елен се усмихна и се изчерви.
— Да, знам, че може би е малко нелепо, но винаги съм толкова щастлива, когато ме покани на среща.
Момичето й отвърна с топла усмивка.
— Облечи червената блуза. Хубава си в червено.
Миг по-късно Елен седеше в таксито на път за хотела. Не усети умората, преди да се настани на задната седалка. Само работа и напрежение през изминалите дни. Надяваше се Карл да няма нищо против да изслуша разказа й за неприятните събития, защото наистина имаше нужда да сподели с някого.