Някъде вътре у нея паниката растеше. Какво щеше да означава това предателство за връзката им? Щеше ли да остане нещо от нея, ако сега действаше зад гърба му?
Мъжът, разбира се, никога нямаше да приеме проявата на подобна независимост — да се измъкне от апартамента в състоянието, в което се намираше. Щеше да я намери и да я убие.
Време е, помисли си Йелена, когато трепереща и изправена на колене, обви с пръсти бравата. Трябва да помисля.
С усилие опита да вдигне и другата ръка, за да отключи. Да отключи и да отвори вратата. И тук спомените й секваха.
Вратата се отвори и твърдият мрамор посрещна лицето й при удара.
Алекс Рехт започна деня си с изпращането на Фредрика за Упсала, където да разпита бившата приятелка на Сара Себастиансон, Мария Блумгрен, участвала в писателския курс в Умео.
После седна зад бюрото си с чаша кафе в ръка. Притихнал и сам.
По-късно щеше да му мисли, когато случаят се превърнеше в див звяр, оставящ без ума и дума целия разследващ екип чрез упорито и настоятелно демонстриране на волята сам да избира пътя си. Сякаш живееше свой живот с единствената цел да обърка и заблуди разследващите.
— Не смей да ме командваш — шепнеше на Алекс. — Не смей да ми показваш пътя, по който да вървя.
Рехт седеше като закован на стола. Макар и да беше спал само няколко часа, той се чувстваше изпълнен с енергия. При това изпитваше гняв. В цялата ситуация имаше нещо много дразнещо. Косата беше изпратена с куриер на майката. Детето беше изхвърлено на паркинг пред голяма болница. При това някой се беше обадил, за да е сигурен, че жертвата ще бъде открита. И то, без да остави нито една следа. Поне не и лична, под формата на пръстов отпечатък, например.
— Никой на тази земя не е невидим и определено не е безгрешен — мърмореше си Алекс решително, когато вдигна телефонната слушалка и избра номера на Центъра по съдебна медицина в Солна.
Съдебният медик, който прие разговора, звучеше учудващо млад. В представата на ченгето кадърните лекари трябваше да са навършили поне петдесет години, а и винаги леко се притесняваше, когато му се налагаше да работи с някой по-млад.
Напук на предразсъдъците лекарят му се стори много компетентен, изразяващ се с термини, разбираеми дори за обикновените полицаи.
На Алекс това му стигаше.
Колегата от Умео беше прав в предварителната преценка. Лилиан Себастиансон беше отровена със свръхдоза инсулин, инжектиран директно в тялото чрез убождане високо на тила.
Алекс остана неприятно изненадан и гневът му се изостри.
— Не съм виждал подобно нещо — каза угрижено лекарят. — Но това е един ефективен, и как да се изразя, клиничен начин да умъртвиш някого. При това щадящ жертвата.
— Била ли е в съзнание, когато са я инжектирали?
— Трудно е да се каже — поколеба се лекарят. — Открих следи от морфин в кръвта й, навярно някой се е опитал да я държи спокойна. Но не мога да се закълна, че не е била в съзнание, когато е получила смъртоносната инжекция.
След малко той продължи:
— Трудно е да се каже и каква полза е видял убиецът, та се е опитал да инжектира инсулина право през черепа или тила. Концентрацията е била толкова висока, че инжекцията е щяла да бъде смъртоносна дори през ръката или крака.
— Мислите ли, че е лекар? Убиецът, имам предвид? — тихо попита Алекс.
— Едва ли — беше краткият отговор. — Бих определил убождането по-скоро като аматьорско. И както казах, защо се е опитал да забие иглата право в главата? Сякаш като символ на нещо.
Алекс се замисли над думите му. Символ? Как така? Причината за смъртта се оказа точно толкова странна, колкото целият случай.
— Яла ли е нещо след отвличането?
Лекарят малко се забави.
— Не. Не, липсват подобни признаци. Стомахът й беше напълно празен. Но ако е била упоена през цялото време, не е толкова странно.
— Можете ли да кажете къде е било тялото? — попита Алекс изморено.
— Както констатираха още в Умео, било е поне частично почистено със спирт. Търсих следите на този, който го е направил, под ноктите на жертвата, но не открих нищо. Тук-там забелязах остатъци от особен вид талк, което показва, че е докосвана с гумени ръкавици, такива, каквито се използват в болниците.
— Могат ли да се намерят някъде другаде, освен там?
— Трябва да направим още няколко проби, преди да съм напълно сигурен, но вероятно става въпрос за истински болнични ръкавици. А такива лесно се намират, ако познаваш някого, който работи в болница; в аптеките обаче не се продават.