Мария докосваше вазата с красиви цветя, поставена на масата. На Фредрика й направи впечатление, че дори не й предложи чаша вода.
— Не знам какво ви интересува — позамлъкна Мария. — Сара и аз набързо станахме близки приятелки. Родителите й тогава също бяха в криза, караха се често. Та ситуацията ни сближи. Всъщност и двете бяхме момичета за пример: услужвахме с химикалки на другите в час и не харесвахме връстниците си, които се държаха лошо.
Мария вдигна поглед и Фредрика видя насълзените й очи.
Съжалява, помисли си Фредрика. Затова е толкова резервирана. Съжалява за приятелството със Сара.
— В девети клас Сара се промени — продължи приятелката й. — Нуждаеше се от допълнителен бунт. Започна да се гримира, да пие алкохол и да ходи с различни момчета.
Мария поклати леко глава.
— Мисля обаче, че й писна и всичко премина много бързо, едновременно с подобряването на отношенията между родителите й. Май се бяха разделили за известно време, не съм сигурна. Както и да е, всичко вървеше добре. Преместихме се в гимназията и се погрижихме да сме в един клас. Вече бяхме решили какви искаме да станем след матурата: преводачки в ООН.
Мария се засмя искрено, щом се сети за това, и Фредрика се усмихна.
— Имахте талант за чужди езици?
— Да, и още как, учителите ни по немски и английски не спираха да ни хвалят.
После пак стана сериозна.
— Но се появи нов конфликт в семейството на Сара. Родителите й смениха църквата и Сара трудно прие новите правила, които изведнъж започнаха да важат вкъщи.
— Църквата ли? — учудването на Фредрика прозвуча като ехо.
Мария повдигна вежди.
— Да, църквата — повтори тя. — Родителите й бяха петдесетници, нищо странно. Но някаква група се отцепила и се обединила в шведско крило на някаква американска секта. Наричаха се Децата на Христос или нещо подобно.
Фредрика слушаше с нарастващ интерес.
— В какво се състоеше конфликтът с родителите й? — попита тя.
— Ох, всъщност беше доста глупаво — въздъхна Мария. — Те бяха доста либерални, нищо, че бяха вярващи. Не възразяваха, че излизаме, или нещо подобно. Но през годините в сектата се промениха, станаха някак по-крайни. Много по-строги, що се отнасяше до дрехите, музиката, купоните и така нататък. Сара не приемаше тази промяна. Отказваше да участва в различните им мероприятия, което беше разбираемо за тях, въпреки че пасторът се опитваше да ги застави да бъдат по-твърди в родителския контрол. Но Сара не спря до тук, искаше още повече да разшири границите.
— С още повече алкохол и флиртове?
— С още повече алкохол, флиртове и секс — въздъхна Мария. — Всъщност не й беше никак рано, мисля, че започна през втората година в гимназията, доколкото си спомням. Но беше обезпокоително, че флиртуваше само за да ядосва родителите си.
Фредрика кръстоса крака под масата. Самата тя не беше имала връзка, преди да навърши осемнадесет.
— Както и да е — продължи Мария, — Сара срещна наистина добро момче в началото на трети курс. А пък аз станах гадже с най-добрия му приятел, така че общувахме непрекъснато в една и съща компания.
— Родителите й как приемаха това, че имаше гадже?
— Отначало, разбира се, не знаеха. А после… Да, после, мисля, че бяха доста добре настроени. Сара се успокои, а те нямаха никаква представа колко момчета беше сменила преди това. Ако го знаеха, струва ми се, че нещата щяха да изглеждат по друг начин.
— И какво стана? — попита Фредрика, истински заинтригувана от историята.
— Заредиха се Коледа, зима и пролет — продължи Мария, която беше умел разказвач и разбираше кога насреща й стои добър слушател. — Изведнъж Сара започна да се колебае относно връзката си с момчето. Оставаха все по-дълго един без друг, така че малката ни компания се събираше рядко. Аз скъсах с приятеля му и тогава и Сара пожела да се разделят.
Мария си пое леко дъх.
— Гаджето й не беше много въодушевено. Никак не искаше да късат. Звънеше й непрекъснато и упорстваше. Но после си намери доста бързо нова мацка и остави Сара на мира. Всичко това се случи само седмици преди матурата, а двете вече се бяхме записали за курса по творческо писане в Умео. Тръпнех от нетърпение. Матурата, курсът, приемът в университета.
Тя си прехапа долната устна, докато разказваше.
— Нещо обаче безпокоеше Сара — каза бавно Мария. — Първо си помислих, че е заради разправиите с гаджето й, но те преминаха. После си помислих, че отново е започнала да се кара с родителите си, ала и това не беше. И все пак имаше нещо. Ето защо много се засегнах, че не ми се доверяваше.