— Кой?
— Сара. Чудя се как изглежда днес.
Фредрика леко се усмихна.
— С много червена и дълга коса. Красива, ако мога така да я определя. А ноктите на краката й са лакирани в синьо.
Сълзите отново бликнаха от очите на Мария.
— Както преди — прошепна тя. — Точно както винаги.
Педер Рюд размишляваше за живота по принцип и в частност за брака си с Юлва. Чешеше се неспокойно по челото както всеки път, когато беше изнервен. Плахо се почесваше и по слабините. Тази сутрин със сигурност го сърбеше навсякъде.
Нервно забърза по коридора за втората сутрешна чаша кафе. После отново се шмугна в стаята си. За по-сигурно затвори вратата. Искаше за миг да остане на спокойствие.
Снощи беше изживял истински кошмар.
— Приберете се по домовете си и разпуснете с нещо приятно — беше ги посъветвал Алекс.
Приятна не беше точната дума, която Педер щеше да използва, за да опише вечерта. Момчетата спяха, когато се прибра. Дни наред той закъсняваше, не беше играл и прекарвал време с тях.
А и Юлва. Разговорът беше започнал като между „възрастни хора“, но само след няколко реплики жена му бе напълно вбесена.
— Не мислиш ли, че разбирам какви ги вършиш? — бе изкрещяла тя. — Не мислиш ли?
Колко пъти ли я беше виждал да плаче през последната година? Колко?
Имаше едно-единствено оръжие, с което да се брани, и се срамуваше почти до смърт, когато се замислеше как го беше използвал.
— Схващаш ли с колко шибан случай се занимавам в момента? — изкрещял бе в отговор Педер. — Колко кофти се чувстваш, когато убиват деца в цяла Швеция и самият ти си баща? А, схващаш ли? Нима е толкова дяволски странно понякога да преспиваш в службата? А?
Победи, разбира се. Юлва нямаше конкретни доказателства за подозренията си и беше толкова омаломощена от тежката година, че не вярваше напълно на собствената си интуиция. В края на скандала тя седеше на пода, плачеше и молеше за прошка. А Педер я прегърна в скута си, погали я по косата и каза, че й прощава. После се запъти към момчетата и поседя мълчалив в тъмнината между леглата им. Татко се прибра, деца.
Лицето му пламна от последната мисъл.
Свиня.
Беше се превърнал в една свиня.
Цялото му тяло се тресеше. Господи!
Аз съм лош човек, мислеше си Педер. И лош баща. Ужасен баща. Отвратителен съпруг. И…
Елен Линд го прекъсна с упорито почукване по вратата. Знаеше, че е тя, макар да беше затворено. Тя чукаше по специален начин.
Отвори, преди да успее да й извика: „Влез“.
— Извини ме, че нахлувам така, но се обади следовател от Йоншьопинг, който искаше да говори с някого от групата на Алекс. Алекс нареди ти да го поемеш, защото в момента говори по телефона с Умео.
Педер зяпаше объркано Елен.
— Добре — каза той и вдигна телефонната слушалка.
Изчака Елен да прехвърли разговора.
Някакъв женски глас се обади отсреща. Звучеше уверено и приятно; предположи, че говори с жена на средна възраст.
Представи се като Анна Сандгрен и каза, че е криминален инспектор от Областна полиция Йоншьопинг, отдел Разследване на престъпления.
— Аха — рече Педер, просто за да не мълчи.
— Извинете, не разбрах името ви — продължи Анна Сандгрен.
Педер се размърда.
— Казвам се Педер Рюд — отвърна той след малко. — Криминален инспектор съм от стокхолмската полиция и участвам в специалния разследващ екип на Алекс Рехт.
— Сега ми стана по-ясно — продължи Анна Сандгрен със същата напевна интонация. — Обаждам се по повод една жена, която открихме мъртва вчера сутринта.
Педер слушаше. Същата сутрин научиха и за намерената мъртва Лилиан Себастиансон.
— Баба й се обади и съобщи, че е изчезнала. Твърдеше, че внучката й, й е позвънила в сряда следобед и й е казала, че ще й отиде на гости. Очевидно е живяла под защитена самоличност, след като си е изпатила от минала връзка, и е търсила закрила при старата си баба, когато е ставало напечено.
— Добре — внимаваше Педер и чакаше обяснение какво общо имаше всичко това с него.
— Така и не се обадила вечерта, както обещала — продължи Анна Сандгрен, — затова старицата се обърнала към полицията и помолила да я посетим, за да проверим дали не й се е случило нещо. Изпратихме патрулна кола, която докладва, че всичко било спокойно. Но бабата се заинатила и настояла да влезем в апартамента. И когато го направихме, открихме внучката убита в леглото. Удушена.