Педер сбърчи чело. Все още не му ставаше ясно защо точно той трябваше да проведе този разговор.
— Поразтърсихме се из апартамента и открихме мобилния й телефон. В него имаше само няколко номера и не беше използван кой знае колко. Но единият от запаметените номера бе вашият.
Анна Сандгред млъкна.
— Нашият ли? — повтори Педер, без да разбере какво имаше предвид колежката му.
— Проверихме всички номера в телефона й и един от тях беше посоченият в медиите от стокхолмската полиция за показания по повод изчезналото дете, което се появи в Умео.
Педер се опъна като струна на стола.
— Вижда се само, че номерът е вкаран в телефона, но не го е набрала от него. Все пак сметнахме, че трябва да споделим това с вас. Особено след като не разполагаме с кой знае какви данни.
Педер преглътна. Йоншьопинг. В каква връзка се споменаваше този град в разследването?
— Знаете ли кога е настъпила смъртта? — попита той.
— Вероятно само няколко часа след като се е обадила на баба си и й е казала, че смята да я посети — отвърна Анна Сандгрен. — Съдебният лекар ще предостави по-точни данни, но според първоначалния оглед трябва да е починала някъде около десет часа в сряда вечерта. Купила си е билет за влака по интернет, за да пътува до баба си, която живее в Умео, и щяла да…
— В Умео ли? — прекъсна я Педер.
— Да, в Умео. Трябвало е да тръгне от Йоншьопинг същата сутрин, в която я открихме мъртва. Това ще рече вчера.
Сърцето му заби по-бързо.
— Бабата знае ли кой е? Този, заради чийто тормоз е получила защитена самоличност?
— Историята е много объркана — отчаяно въздъхна колежката му. — Но накратко, изглежда, се е случило следното: Нора, убитата жена, се събрала с някакъв мъж, докато живеела в малко село до Умео преди шест-седем години. Връзката бързо се оказала доста объркана. Пък и самата Нора не била съвсем наред. Страдала от депресия и била в болнични, детството й не било никак леко, преминало по различни домове за сираци. И двамата й родители били починали.
Педер си пое дъх.
— Всъщност трябва да говорите директно с бабата. Свързахме се с нея само по телефона, но след известието за смъртта, жената се разстрои много. Поне разбрах, че никога не е срещала въпросния мъж. Един ден на Нора просто й писнало и избягала от селото. Успяла да получи защитена самоличност, без да може да даде данни за мъжа, който я малтретирал, защото имала достатъчно добре документирани рани. Не мисля, че полицията е положила някакви конкретни усилия, за да го открие. Ние не бихме го направили, ако не разполагаме дори с име.
— И ние — изпусна се Педер.
— Значи сега поне знаете за случилото се — каза Анна Сандгрен в опит да приключи разговора. — Естествено, ще ви държим в течение на разследването тук, но засега не разполагаме с нито една следа от извършителя. — Жената се засмя малко сухо. — Или — каза тя иронично — май малко преувеличих. Всъщност имаме една-едничка следа: пресен отпечатък от обувка, който открихме в антрето на Нора. Мъжка обувка, марка „Еко“, номер четиридесет и шест.
Фредрика Бергман се върна в Сградата на обед. Озадачи се, щом мина покрай Лейонкюлан и видя Алекс да седи сам на масата. Беше сбърчил сериозно чело и премяташе химикалката върху лист хартия пред себе си.
Най-сетне се пробуди, помисли си Фредрика. Отначало загуби почва под краката си и залитна в погрешна посока, но ето че е открил верния път.
— Среща ли имаме? — попита тя високо.
Алекс се стресна.
— Не, не — бързо отвърна той. — Само седя и мисля. Как беше в Упсала?
Фредрика поизчака с отговора.
— Добре — рече след малко. — Но нещо с този курс по писане не ми харесва.
— Какво?
— Трябва да се е случило нещо на него, или по-скоро преди, което е накарало Сара Себастиансон да остане много по-дълго от приятелката си.
Алекс се взираше замислено пред себе си.
— Бих искала да отида в Умео — продължи Фредрика и пристъпи вътре.
— В Умео ли? — повтори шефът й учуден.
— Да, и да се срещна с тези, които са организирали курса, за да ги попитам дали знаят какво се е случило със Сара Себастиансон. — Фредрика добави, преди Алекс да успее да отговори: — А и мисля да говоря с нея още веднъж. Ако има сили и ако се е върнала в града.