— Върнала се е — каза Алекс. — Сутринта, заедно с родителите си.
— Знаеше ли, че родителите й са дълбоко религиозни?
— Не — позабави се Рехт. — Не, не знаех. Представлява ли интерес за случая?
— Може би — отвърна стажантката. — Може би.
— Аха — възкликна шефът. — Ако искаш, можеш да влезеш, да седнеш и да ми разкажеш повече.
Той се усмихна колебливо, когато Фредрика прекрачи прага и се озова в стаята. Седна от другата страна на масата.
— Къде е Педер? — попита тя.
— На път за Умео — отвърна колегата й точно зад нея.
Беше се промъкнал потайно с някакъв сак, преметнат през рамо. Като малчуган, помисли си Фредрика. Малчуган, който тренира футбол.
Тя повдигна вежди.
— Случило ли се е нещо?
Педер се огледа с леко раздразнение.
— Среща ли имаме?
Алекс се засмя.
— Не, всъщност нямаме. Но след като така и така сте тук…
Педер потъна в стола. Вече беше успял да говори с Алекс, така че уведоми Фредрика с едно изречение.
— Открита е убита жена в Йоншьопинг, вкарала в телефона си нашия номер за показания. Баба й живее в Умео.
Фредрика не повярва на ушите си.
— В Йоншьопинг ли?
— Съвършено вярно. Разбира се, не е ясно защо е държала номера ни в мобилния си телефон, особено след като така и не го е използвала, но…
— Как да не го е използвала! — прекъсна го Фредрика.
Алекс и Педер я зяпнаха.
— Нима не помните? Нали Елен разказа за някаква жена, пожелала да остане анонимна, която предполагала, че познава извършителя и че е живяла с него.
Алекс изведнъж се напрегна.
— Точно така — снижи глас той. — Точно така. Но как го свързваш с жената в Йоншьопинг?
— Разговорът е засечен от уличен телефон там — обясни Фредрика. — Мац, анализаторът, го провери.
— От кога знаеш това? — възмути се Педер.
— Нали го задраскахме като безинтересен — защити се Фредрика също толкова възмутено. — А пък и тогава Йоншьопинг едва ли беше актуален за разследването.
Алекс вдигна ръка, за да ги успокои.
— Освен това тази информация се намира в базата данни на Мац — добави стажантката припряно.
Педер сведе поглед.
— Не съм се сетил за него — призна си той.
После погледна към Алекс.
Той се поизкашля сухо няколко пъти.
— Добре, добре — съгласи се Рехт. — Да предположим, че се е обадила убитата. Имаме ли записан разговора с нея?
Фредрика кимаше с нетърпение.
— Елен беше изготвила кратка бележка, мисля, че и тя е в базата данни.
Педер стана разгорещено.
— Отивам да говоря с Мац — каза той и се запъти към вратата, преди Алекс и Фредрика да успеят и дума да обелят.
Фредрика въздъхна дискретно.
— Почакай — извика Алекс и Педер се върна.
— Очевидно и Фредрика има повод да замине за Умео, но не виждам никакъв смисъл да изпращам и двама ви точно сега.
Подчинените му го слушаха внимателно.
— Вече доста хора се обадиха за жената с кучето във Флемингсберг — продължи Алекс. — Аз и анализаторът, как…
— Мац — вмъкна Фредрика.
— Точно така, аз и Мац прегледахме съобщенията; две непременно трябва да вземем под внимание. Обадил се е някой, който дава коли под наем. Мисли, че жена, приличаща на тази на скицата, е използвала услугите му. Една жена пък твърди, че преди няколко години е била приемна майка на издирваната. Остави непотвърдените й лични данни.
Настъпи тишина. Фредрика и Педер се поглеждаха крадешком.
— Май е по-добре — каза Алекс бавно, като натъртваше всяка сричка — Фредрика да замине за Умео, за да се погрижи за горката стара баба и учителя по писане. А, ти, Педер, ще се заемеш с фирмата за коли и приемната майка.
Двамата си кимнаха в съгласие.
— Нещо друго, което трябва да знам за мъртвата жена в Йоншьопинг? — попита стажантката.
Педер пъхна под носа й една бележка.
— Тук е записано съобщеното по време на телефонния разговор — кратък бе той.
Фредрика хвърли набързо едно око на текста.
— Обувки „Еко“, номер четиридесет и шест — каза тя бавно.
— Не таяхме кой знае какви надежди — призна Алекс, който също беше прегледал записките на Педер, — но нали съвпадението е интересно?