Светът се беше превърнал в гигантско игрище, където всеки можеше да играе навсякъде. Можеше ли Алекс да постъпи така, както бе постъпил синът му? Щеше ли да отиде в Южна Америка? Не, нямаше. И още по-добре, защото, ако имаше подобна възможност, душата му нямаше да намери покой. И щеше да свърши като Педер.
Стана му гадно, че мисли така. Не беше негова работа да съди живота на колегата си. И все пак. Мислеше за жена му и децата му. Защо той самият не постъпваше така?
Позвъняването на Педер го изтръгна от меланхолията. Имаше някаква енергия в гласа му, нещо му казваше, че Рюд харесва работата си. Алекс нямаше как да не признае, че поне това одобряваше.
Но този път младият колега звучеше недоволен.
— Единственото ново засега е, че се е опитала да се сдобие с шофьорска книжка — каза сърдито Педер. — Ако изобщо е тя.
Алекс веднага го прекъсна.
— Знаем, че е бита редовно, което засилва подозренията, че наистина сме открили жената, която търсим. А и мъжът — твърдо заяви Рехт и продължи още по-усърдно: — Замисли се само, Педер. Убитата в Йоншьопинг е живяла под защитена самоличност, след като е скъсала с насилника си. В разговора с Елен е споменала за някаква борба, за това, че този, с когото е живеела, искал да накаже някои жени. Да допуснем, че въпросният ненормалник си е намерил нова партньорка и помощничка. Поредното момиче, кривнало от правия път — или по-точно, загубило вярната посока — и незнайно защо, паднало си по него. Ако, казвам ако убиецът от Йоншьопинг е похитителят на Лилиан, то знаем, че някой е трябвало да му помогне, за да я закара, жива или мъртва, в Умео, защото едва ли би могъл да се намира на две места едновременно. В такъв случай е било належащо партньорът му да се сдобие с шофьорска книжка.
Педер замълча и се замисли.
— Да обиколя ли фирмите за шофьорски курсове в Сьодермалм със скица в ръка, така и така съм тук? — попита той. — Може да е отишла някъде другаде, след като този й е тръшнал вратата.
— Добре, само да не забравим жената, която подозира, че става въпрос за момичето, което е отглеждала като приемна майка.
— Ще се заема и с двете — бързо отвърна Педер. — Новини от Фредрика?
— Не — въздъхна Алекс. — Мисля, че пътува към Сара Себастиансон за допълнителна среща. Щеше да се обади, преди да продължи към Арланда.
Шефът му беше готов да затвори, когато Педер каза:
— Има още нещо.
Рехт изчака.
— Защо му е да отива в Йоншьопинг и да убива това момиче точно сега? Трябва да е бил достатъчно зает с Лилиан. Защо му е притрябвало толкова внимание накуп?
Алекс кимна на себе си.
— И аз мислех за това — започна колебливо той. — Изглежда, е кроял нещо. Първо е задържал и влака, и Сара във Флемингсберг, после е изпратил кутията с косата и дрехите. Убийството в Йоншьопинг навярно е било част от ритуала, макар и да не е видно точно сега.
— Съгласен съм — каза Педер, — но нещо не е наред. Като че ли по-скоро убийството в Йоншьопинг е било инцидент. Дори не е избърсал пода след себе си. През цялото време е полагал такова старание и изведнъж оставя следи.
— Направил го е и във влака — възрази Алекс.
— Защото е бил принуден — продължи Педер. — Едва ли е било уместно да бърше пода, а пък не е можел да се разхожда по чорапи или бос. Тогава хората наистина са щели да го забележат. При това във влака е било относително безопасно сред многобройните отпечатъци.
— Значи допускаш, че е убил жената в Йоншьопинг, за да й затвори устата?
— Да — отвърна Педер след кратко мълчание. — Според мен това е единственото разумно обяснение.
Алекс се замисли.
— Добре, но от къде е знаел?
— Какво е знаел?
— От къде е знаел, че има причина да й затвори устата?
— Да, от къде — отвърна Педер угрижено. — Как е разбрал, че вече се е обадила в полицията? Или можем да предположим, че е щял да я претрепе във всички случаи?
Елен Линд се чувстваше щастлива и жизнерадостна. Още я топлеше споменът за изминалата нощ.
— Може би ме обича — мърмореше си тя.
Толкова се радваше на отминалата им среща. Толкова внимателно я беше слушал, докато му разказваше за злощастния случай с Лилиан; Елен изпитваше нужда да изговори натрупаното. Макар и да нямаше собствени деца, той, изглежда, проявяваше разбиране колко тежка е задачата на всички замесени.