Сара зашари с поглед.
— Когато получих шанса да работя там, не можех просто да го изпусна — снижи глас тя. — Дадох му приоритет пред всичко останало.
Майка й се размърда неспокойно на облегалката.
— Всъщност сега си спомням, че срещнах случайно Йориан. Той държеше пансиона, където обикновено работеше през лятото. Спомена ми, че си отказала да работиш при него, когато ти е предложил, защото нямало да си в града.
Лицето на Сара помръкна.
— Не ме интересува какво е разправял старчокът — изсъска тя.
— А и не трябва — прекъсна ги бащата. — Пък и паметта ни изневерява в момент като този. За всички е разбираемо, нали?
Знае, помисли си Фредрика. Забелязва, че Сара се опитва да скрие нещо, но не му е известно точно какво. Досеща се обаче, че трябва да остане скрито, и затова й помага.
— Добре — каза стажантката и се опита да седне малко по-удобно на дивана. — Как беше, когато пристигна? Как точно ти получи тази работа?
— Търсеха помощник на учителя — обясни Сара. — Харесаха как пиша и затова получих тази възможност.
— Винаги е писала добре — вмъкна баща й.
— Не се съмнявам — искрена бе Фредрика. — Но си мислех, че може би е имало някаква конкуренция в групата. Всеки е минал по този път…
— Никой не се засегна особено — прекъсна я Сара и подръпна един кичур. — Още когато пристигнахме, съобщиха, че ще им е нужна помощ до края на лятото и ако проявяваме интерес, трябва да ги уведомим.
— И после избраха теб?
— И после избраха мен.
Стана тихо. Стрелката на часовника се премести, цъкайки още малко напред. Навън облаците бяха затулили слънцето.
— Лъже — възмути се Фредрика по телефона, когато тръгна за Арланда и се обади на Алекс, за да му докладва.
Той я изслуша и после каза:
— Не казвам, че не си на прав път, Фредрика. Но Сара е изключително уязвима точно сега, при това родителите й бдят над нея като орли. Виж какво ще покаже пътуването до Умео и ще решим как да действаме по-нататък.
— Не мога да избия от главата си момчето, което й е било гадже — продължи Фредрика. — Мария Блумгрен разказа, че леко е превъртял, когато Сара е скъсала с него.
— Трябва да е бил повече от леко превъртял, щом е таял гнева си петнадесет години и е отмъстил с убийството на детето й — въздъхна Алекс.
— Добрах се до личните му данни — продължи Фредрика. — Обадих се и помолих Елен да го вкара в регистъра; очевидно се е занимавал с всичко по малко след гимназията.
— Например? — попита колебливо шефът й.
— Осъждан е за побой над новото гадже на бившата му приятелка — отвърна Фредрика. — Както и за кражба на коли.
— Със сигурност има престъпно минало, но не такова като на някого, извършил нещо толкова добре планирано като отвличането на Лилиан — възрази Алекс.
— И все пак — заинати се Фредрика.
Рехт въздъхна.
— Добре де, къде живее този младеж днес?
— Изглежда, често се мести, но в момента е в Норшьопинг. Напуснал е Гьотеборг след последното си излизане от затвора.
Алекс въздъхна отново.
— Йоншьопинг, Норшьопинг, Умео — каза той гневно. — Това разследване се превръща все повече и повече в един голям цирк. Прекалено се разраства.
— Сега поне се раздвижи! — подчерта Фредрика.
— Добре — съгласи се Алекс. — Ще проверя Педер докъде е стигнал; беше на път за Нюшьопинг, за да говори с жената, която съобщи, че се е грижела за непознатата от Флемингсберг.
— Нюшьопинг! — възкликна Фредрика. — Значи е в същата посока.
Алекс си пое дълбоко дъх.
— Да, в същата е — каза той. — Ще му звънна веднага. Елен има ли данни за онова момче?
— Да — потвърди Фредрика.
— Добре, обади се, щом кацнеш — каза Алекс.
Той остана със слушалката в ръка. За първи път, откакто се беше присъединила към екипа му, Фредрика Бергман показваше някакъв ентусиазъм за работа. В началото само седеше и изглеждаше смутена, готова да възразява. Сега дори му се стори, че сякаш харесваше това, което правеше.
Не му се искаше да го признае, но беше факт, че Фредрика първа видя следите, на които се крепеше разследването в момента. Не че другите нямаше да ги надушат без помощта й, но тя беше по-бърза. На раз два пресяваше ценната информация, за чието разбиране Алекс се нуждаеше от повече време.