От друга страна, ако виновникът се окажеше Габриел Себастиансон, Фредрика щеше да го открие последна в екипа. А това едва ли беше добре.
Гледаше схемата на случая, която беше направил, и чувстваше как настроението му се скапва.
Независимо как бяха стигнали до настоящия етап на разследването.
Всъщност, какво знаеха със сигурност?
Алекс мислеше, че почти със сигурност можеха да кажат, че извършителите са били двама, а не само един. Заради жената с кучето във Флемингсберг и мъжа с обувките „Еко“. Зачете бележките на Елен от телефонния разговор с жената от Йоншьопинг. Нора. Ако беше същата. И въздъхна разочаровано. Майната му, щеше да приеме, че е същата.
Елен беше отбелязала, че жената й се сторила объркана. Била е уплашена и е бързала, когато се е обадила.
Свидетелката беше предположила, че по-рано е имала връзка с извършителя. Който здравата я е биел. Алекс несъзнателно го свърза с разказа на Педер след посещението при онзи с колите. Жената от Флемингсберг също е имала следи от бой. После Елен беше нахвърлила откъслечни цитати. Непознатата бе споменала, че мъжът водел някаква борба и искал жената да бъде част от нея. Жените трябва да се накажат, те не заслужават децата си. Нима? Алекс продължи да чете. Жените не трябва да запазят децата си, защото, щом не обичат всички деца, не трябва да имат и свои.
Чиста заповед, помисли си мрачно Рехт.
Не разбираше какво чете. Как така „щом не обичат всички деца“? Естествено, че никой не обичаше всички деца еднакво. Обичаше най-вече собствените си, разсъждаваше Алекс.
Той прочете отново резюмето на Елен. Жените трябва да се накажат, жените не трябва да запазят… Жените? Преряза го през стомаха.
— Грешиш, Фредрика — измърмори на себе си.
Гневът на убиеца не е бил насочен само срещу Сара Себастиансон. Не и ако думите на жената от Йоншьопинг бяха истина. Гневът е бил насочен към повече жени. Жени, които не са обичали еднакво всички деца. И ако жената от Йоншьопинг говореше истината, то извършителят се е опитвал да осъществи плана си и преди, но не го е завършил окончателно.
Какво е това безумие, помисли си Алекс. И кои са другите жени?
Няколко години бяха изминали, преди Магдалена Грегешдотер да започне да се чувства добре в Стокхолм. Затова със съпруга й бяха отложили децата за по-късно, докато тя свикне на новото място.
— Никакви деца, докато не усетя, че имам собствена среда, на която да се опра — заявила бе Магдалена.
Съпругът й Турбьорн, естествено, се беше съгласил. Не само защото винаги го правеше, а защото разбираше, че е по-добре бъдещата майка да се чувства готова да свие семейно гнездо.
И все пак не стана точно както си го представяха. Когато най-сетне започнаха да работят по въпроса, се оказа, че не могат да имат деца. Първо опитваха цяла година сами — о, как мразеха думата „опитваха“, — а после последва цяла година с изследвания. След което още една с „опити“. Общо единадесет инвитро процедури. В крайна сметка Магдалена зачена, но извънматочно.
— Вече пет пари не давам — плачеше в болничното легло тя. — Не мога повече.
И Турбьорн не издържаше, затова си взеха отпуск и тръгнаха на околосветско пътешествие за половин година. После решиха да си осиновят дете.
— Но то няма да е истински ваше — бе казала майката на Турбьорн.
Единственият случай в живота на Магдалена, когато й се беше приискало да удари друг човек.
— Естествено, че ще е наше — изсъскала бе тя, като натъртваше всяка сричка.
И стана тяхно. Взеха Натали от Боливия в един мартенски ден и оттогава Магдалена не спираше да се събужда с усмивка на лицето. Кажеше ли го на висок глас, звучеше нелепо, но си беше чиста истина. И то дотам, че не изпитваше ни най-малко притеснение от приближаващия четиридесети рожден ден.
— Красива си — прошепнал бе Турбьорн същата сутрин в ухото й.
— Как да не съм, все още съм млада — отвърнала бе тя.
Хората с малки деца се подмладяват, мислеше си Магдалена. А невръстната Натали нямаше още една годинка, така че според тази логика майка й беше особено млада.
Впоследствие Магдалена нямаше да си спомни защо изведнъж бе почувствала, че трябва да погледне Натали. Детето растеше, но продължаваше всеки ден да спи навън в количката. Магдалена първо поразходи Натали, докато малката заспи. После остави количката на тяхното място пред блока. Беше защитено от хорските погледи с доста висок жив плет, който Турбьорн бе укрепил с малка оградка.