Затова Магдалена никак не се притесняваше да остави Натали да спи навън. Вратата винаги стоеше отворена, а бебешката камера не се изваждаше от количката. С нея майката долавяше най-малката птичка, която се приближаваше, най-малкия странен звук. Може би подобен звук изведнъж събуди вниманието и безпокойството й. Може би той я накара да прекоси с бързи крачки кухнята и да се запъти към площадката.
Мярна количката през стъклото на вратата и забави ход.
Лек повей се промуши през отвора и размърда дългите ленени завеси. Листенце от цвете падна от една саксия и залъкатуши по пода. По-късно тези два детайла най-ясно щяха да изплуват в съзнанието й и да си останат там.
Магдалена се надвеси над количката. Беше празна. Изправи се като в транс и насочи поглед към плета, към всичко наоколо.
Наблизо нямаше никого.
Къде беше Натали?
Педер Рюд обикаляше от шофьорска школа на шофьорска школа в Сьодермалм. На още двама души жената от скицата им се стори позната, но не посмяха да го потвърдят. И все пак Педер беше до голяма степен сигурен, че говореха за един и същ човек, защото разказите им си приличаха доста. Първо, жената е изглеждала доста нервна. Второ — имала синини по лицето и ръцете. И трето — искала да разбере как възможно най-бързо може да се сдобие с шофьорска книжка. И двамата управители й предложили интензивен курс, но щом разбрала, че трябва да кормува в друг град и да прекара няколко дни в пансион, веднага се отказала. Отвърнала, че й е невъзможно да отсъства от работа. И си тръгнала.
За какво, по дяволите, й е притрябвала тази шофьорска книжка, недоволстваше в мислите си Педер. Да закара трупа до Умео, докато малоумното й гадже се отправи за Йоншьопинг, за да загаси стар пожар?
Педер хвърли поглед на часовника, когато седна в колата, готов да потегли за Нюшьопинг на срещата с позвънилата, която се смяташе за приемна майка на жената от Флемингсберг. Нямаше време за губене.
Юлва беше казала, че ще заведе децата на плажа Смедсуд в Кунгсхолмен. Всъщност на Педер му се прииска да поспори дали идеята й е наистина добра. Той винаги се боеше, когато жена му оставаше сама с децата, а идеята й за плажа едва ли бе добре премислена. Но от друга страна, Юлва беше последният човек в семейството, който можеше да бъде набеден, че се държи безотговорно.
Педер не смееше да погледне мобилния си телефон. Ако видеше, че има пропуснат разговор от Юлва или от Пиа, щеше да кривне от пътя. Започна да се замисля дали не е болен. Не беше ли чел интригуващи статии за мъже с прекалено силно либидо? Нормално беше не всички да имат толкова силно влечение. Проблемът беше, че ако не се бяха родили близнаците, това никога нямаше да се случи. Къде беше изчезнал предишният му живот? Какво беше станало с него?
Двамата с Юлва бяха правили опити за дете почти година, преди най-сетне това да се случи. И щастието беше голямо. Чувстваха се уплашени, но щастливи.
— Да му се не види — беше казал Педер след теста за бременност на Юлва. — Някой расте тук.
И бе положил топла ръка на оголения й корем в опит да си представи как изглежда животът там вътре. Двамата правеха секс до полуда преди този дяволски ултразвук. Дотогава на Юлва всичко й беше наред. Не можеше да му се насити. Веднъж дори му се беше обадила да се прибере посред обед.
— Трябва да е от хормоните — беше се подхилквала тя, щом се облякоха.
Мисълта, че жена му ще му се обади на обед, за да правят секс, беше толкова нереална, че Педер чак избухна в нелеп смях. Всъщност изобщо не ставаше дума за секс. По-скоро жадуваше за близост, искаше да се чувства желан. Искаше и той да желае. Но когато му звънеше в службата, Юлва винаги му опяваше за други странни нужди. Нужди, които му беше трудно да задоволи, когато трябваше и да работи. Неговите потребности бяха спрели да съществуват. Една вечер той се прибра от работа, след като се беше занимавал с убити при грабеж пенсионери. Простреляни в лицата. В тази нощ Педер потърси близостта й, но Юлва се беше въртяла като червей.
— Трябва ли да лежиш толкова близо, Педер? Не мога да спя, когато дишаш в лицето ми.
Той се бе поотдръпнал. Юлва можеше да спи. И колкото и да стискаше клепачи, не беше успял да мигне. Нито тази нощ, нито следващата.
Като голям беше плакал само няколко пъти и мислеше, че си ги спомня всичките.