Плака, когато почина дядо му. Плака, когато се родиха близнаците. Плака две седмици след като откри простреляните пенсионери. Като дете пред майка си.
— Никога няма да има край — шепнеше и намекваше за проблемите с Юлва. — Никога няма да има край.
— Всичко ще се промени — бе отвърнала майка му. — Всичко ще се промени, Педер. Злото има естествена граница. Все съществува повратна точка, когато човек знае със сигурност, че не може да стане по-зле, а само по-добре.
Така говореше тази, която някога бе вярвала, че ще възпита две силни момчета да станат истински мъже, а после бе принудена да приеме, че едното ще си остане едно голямо дете.
Педер чувстваше някак си в момента, че е преминал границата на злото, за която говореше майка му. Преди всичко, след като възобнови връзката си с Пиа. Нещо беше на път да приключи, чувстваше го с всяка фибра на тялото си. Бракът му. Нямаше подобно намерение, а и не беше убеден, че по този начин ще се измъкне от ада си. Но така де, рискът съществуваше.
Най-вече, ако продължаваше да се среща с Пиа.
Пътят до Нюшьопинг му се стори много по-кратък, отколкото си го представяше. Доста бързо стигна. Зарови поглед в картата. Вероятно беше пропуснал отбивката.
Рюд тъкмо паркира пред точния адрес, когато мобилният му телефон звънна. Педер отговори, докато излизаше от колата. Все още беше топло, въпреки че слънцето се инатеше още веднъж да се потули зад прекалено гъстите облаци. Полицаят огледа квартала, в който се бе озовал. Къщи на средната класа. Нито прекалено нови, нито прекалено очукани коли. Малко нови велосипеди и един куп добре запазени. Деца, на вид здрави и чисти, играеха малко по-нагоре по улицата. Място за всеки швед, зависим от сигурността като от наркотик.
Гласът на Алекс прекъсна импулсивния му анализ на обстановката.
— Пристигна ли? — попита той.
— Да — отвърна Педер. — Тъкмо излизам от колата. Случило ли се е нещо?
— Не, само си помислих, че още пътуваш. Просто така. Може да поговорим по-късно.
С крайчеца на окото полицаят забеляза да се отваря входната врата на къщата, към която се беше запътил.
— Сигурен ли си? — попита той.
— Да — отговори Алекс. — Ще продължа да шлифовам скромната си теория и ще ти се обадя по-късно. Въпреки че има още нещо.
Педер се засмя.
— Теория ли? — прозвуча като ехо. — Трябваше да потърсиш Фредрика вместо мен.
— Това и ще направя. Но както казах, има още нещо. Бивше гадже на Сара Себастиансон живее в Норшьопинг. Криминален тип, с когото е дружала, преди да замине на онзи писателски курс в Умео. Можеш ли да поговориш накратко с него, преди да се върнеш в Стокхолм?
— В Норшьопинг ли? — поколеба се Педер.
— Да — позабави отговора си Алекс, — на път ти е…
— Добре — съгласи се Рюд. — Само ми дай предисторията и ще изпълня всичко.
Алекс прозвуча облекчен:
— Фредрика ще ти се обади по-късно — обеща той. — Успех засега!
— Благодаря — каза Педер и затвори телефона.
Усмихна се на дамата, която стоеше на стълбите на къщата, и се приближи към нея.
Биргита Франке сервира домашно приготвени канелени кифлички и кафе. Педер не успя да си спомни кога за последно беше ял толкова вкусни кифлички. Взе си две наведнъж.
Жената му направи доста сериозно, но същевременно приятно впечатление. Гласът й беше строг, погледът — топъл. Косата й бе посивяла, но лицето й младееше. Беше ниска и закръглена, учила направо от живота, предположи Педер.
Полицаят я помоли дискретно да си покаже документите за самоличност и тогава видя, че току-що е навършила петдесет и пет години. Той я поздрави и още веднъж похвали кифличките й. Тя благодари и се усмихна. Малки бръчици се появиха около очите й. Отиваха й.
— Обадили сте се в полицията заради портретната скица, която публикувахме — рече най-после Педер, за да сложи край на празните приказки за кифлички и обзавеждане.
— Да — кратко отвърна Биргита. — Да, обадих се. И първо наистина бих искала да разбера дали я издирвате.
Педер отпи още една глътка кафе, погледна завесите и за първи път от години се сети за баба си.
— Нито я издирваме, нито я подозираме в нещо — каза той. — Но все пак бихме искали да говорим с нея, защото имаме причина да вярваме, че тя разполага с информация, решаваща за случая. Не мога да навляза в повече подробности.