Педер прочете още две страници за прогресивния провал на момичето в училище. В момента, в който беше заживяла у семейство Франке, вече имаше досие в полицията като заподозряна в кражби.
Рюд спонтанно насочи мисълта си към мъртвата жена в Йоншьопинг. Не беше ли израснала и тя в различни приемни домове?
— Хм — промълви Педер, когато приключи с четенето. — Искате да кажете, че е имало допълнителна информация, която е трябвало да получите, освен тази?
Биргита кимна и отпи малко кафе.
— Мислехме й доброто — каза тя и потърси погледа му. — Вярвахме, че можем да бъдем опората в живота, от която се нуждаеше. И Господ ни е свидетел, че опитахме. Но напразно.
— Грижехте ли се и за други деца заедно с нея? — попита Педер, сещайки се за младежа от снимките.
— Не — отвърна Биргита. — Ако имате предвид момчето от снимките, то това е племенникът ми. Беше на възрастта на Моника и предполагахме, че ще се радват да общуват. При това щяха да ходят в едно и също училище.
Жената леко се усмихна.
— Разбира се, нищо не излезе — каза тя. — Племенникът ми беше подреден и организиран още тогава. Не я понасяше, наричаше я луда и откачена.
— Защото е крадяла ли?
— Защото се страхуваше от странни неща — поясни Биргита. — Трудно общуваше с хората, избягваше ги, ту беше силно ядосана и реагираше остро, ту рухваше безпомощно и само плачеше. Сънуваше ужасни кошмари от миналото си, събуждаше се посред нощ и крещеше. Плувнала в пот. Но никога не казваше какво е сънувала, можехме само да предполагаме.
Педер почувства умора. Такава беше обратната страна на полицейската работа — почти никога не разговаряше със или за безгрижни и безпроблемни хора.
— Колко дълго живя тук? — попита Педер.
— Две години — отвърна Биргита. — За по-дълго и дума не можеше да става. Почти не ходеше на училище, изчезваше за определени периоди и се появяваше, без да разкаже къде е била. Имаше и известни криминални прояви. Продължаваше да краде, употребяваше хашиш.
— Гаджета? — попита Педер.
— Не ни ги представяше, но разбира се, че имаше.
Полицаят сбърчи чело.
— Каква беше информацията, която така и не сте получили, преди да я вземете?
Биргита се сви.
— Че първоначално е била осиновена — отвърна тя спокойно.
— Моля?
— Жената, посочена за нейна майка в доклада, който току-що четохте, не е биологичната й майка. Моника е била осиновена.
— Но как, за бога, тази жена е била одобрена за осиновяване? — изненада се Педер.
— Защото е било, както е описано в доклада; проблемите на осиновителката са започнали със смъртта на съпруга й. Или може би много по-рано, но дотогава е живяла съвсем нормален живот с дом, работа, кола. После всичко бързо се е обърнало с главата надолу. Като млада майката вероятно се е движела в не дотам социално пристойни среди и точно в тях навлязла отново, когато останала сама с момичето и без работа.
— А Моника къде е родена? — попита Педер.
— Някъде от Прибалтика е — отвърна Биргита и поклати глава. — Не си спомням точно коя от страните, а и в точните обстоятелства около осиновяването.
Мозъкът на Педер преработи цялата информация възможно най-бързо.
— Кой ви разказа това? Че е била осиновена?
— Една секретарка в социалната служба — въздъхна Биргита. — Макар така и да не го видях на хартия. Истински провал за службата. Трябвало е да се занимаят с този случай много по-рано. Може да се каже, че момичето е преживяло двойно разочарование: първо от биологичната си майка, после от осиновителката си.
Биргита се поколеба.
— А може би и от още някое приемно семейство, но това не е сигурно.
Педер прочете отново доклада. После разгърна от тук от там албума. Куп снимки на малкото семейство — най-различни. На Коледа и на Великден. Ваканции и пътувания през уикенда.
— Опитахме — продължи Биргита Франке с треперещ глас. — Опитахме, но просто не се получи.
— Знаете ли какво се случи с нея след това? — продължи Педер. — След като ви напусна?
— Първо прекара половин година в някакво лечебно заведение, от което бяга поне десетина пъти. Веднъж дори дойде тук. После се опитаха с друго приемно семейство, но и там се провали. Докато изведнъж стана пълнолетна и оттогава нямах никаква вест от нея. Искам да кажа, преди да видя снимката във вестника.