Стигна до таксито и телефонът й звънна. Двамата с шофьора набързо хвърлиха куфара в багажника, преди Фредрика да се настани на задната седалка и да отговори.
— Изчезнало е още едно дете, бебе — каза Алекс с напрегнат глас.
Фредрика изведнъж се концентрира. Въздухът отзад й се стори недостатъчен. Натисна копчето, за да отвори прозореца.
Шофьорът отпред запротестира.
— Не можеш да свалиш прозореца просто ей така! — ядоса се той. — Нали има климатик в колата!
Фредрика му направи остър знак да млъкне.
— От къде знаем, че има нещо общо с нашия случай? — попита тя Алекс.
— Около час след изчезването на детето полицията е забелязала пакет в градинката точно пред входа на Сградата; вътре са открили дрешките и памперса на бебето. Отрязали са и кичурче от косата, на което майката е била сложила шнола.
Фредрика не знаеше какво да каже.
— Какво, по дяволите… — започна тя и се изненада, че проклинаше. — Какво ще правим сега?
— Ще работим денонощно, докато открием извършителя — отвърна Алекс. — Педер трябва вече да е пристигнал и точно сега да говори с бившето гадже на Сара Себастиансон в Норшьопинг, а после тръгва незабавно за Стокхолм. Аз самият отивам с колата да се срещна с майката на бебето.
Фредрика преглътна няколко пъти.
— Провери дали има някаква връзка с Умео — каза тя с тънък глас.
— Естествено — отвърна Алекс.
Фредрика долови нов звук, шефът беше стигнал до колата си.
— Сякаш този път бърза, ако е същият — рече тя бавно.
Чу как Алекс се спря.
— Какво имаш предвид? — попита я той.
— Сара Себастиансон получи косата на дъщеря си ден след изчезването й. А сега ти казваш, че косата и дрехите са оставени на родителите едновременно с изчезването на детето.
Алекс замълча.
— Мамка му — прошепна той.
Фредрика затвори очи, с телефон, притиснат до ухото. Защо похитителят изведнъж се разбърза? И защо отвлече още едно дете толкова скоро след предишното? И… ако дрехите и косата са предадени на родителите, значи ли това, че детето е вече мъртво?
Какво го кара да постъпва така, замисли се Фредрика. Какво, по дяволите, го кара да постъпва така?
На връщане към Стокхолм Педер Рюд се движеше със скоростта на светлината. Точно когато стигна до Норшьопинг, Алекс му съобщи, че е изчезнало друго дете. И двамата бяха на мнение, че все пак разпитът на бившето гадже на Сара Себастиансон трябва да се проведе. Съществуваше минимален шанс той по някакъв начин да е замесен в отвличането на Лилиан Себастиансон и сега да е взел ново дете, за да изглежда, сякаш Лилиан е станала по-скоро жертва на сериен убиец, отколкото на бившето гадже на майка си.
Но в мига, в който Педер го съзря, настроението му се скапа. За нищо на света момчето, с което се срещна в Норшьопинг, не можеше да отвлече, да скалпира и да убие малко дете. Естествено, че беше осъждан, а и си призна, че е бил учудващо дълго сърдит на Сара след раздялата, но стъпката от гнева до това да умъртви детето й повече от петнадесет години по-късно, беше безкрайно дълга.
Педер въздъхна уморено. И този ден не премина така, както си го представяше. Беше изключително щастлив, че не той, а Фредрика замина за Умео. Не само защото нямаше да му стигнат силите, а и защото сега, когато напрежението се покачваше с изчезването на второто дете, тя нямаше да му се пречка.
Чувстваше се безкрайно недоволен от това, как се развиваше случаят. Изглежда, прекрачваше границата, отвъд която можеше да го отведе фантазията му. Ясно му беше какво правеше, докато работеха над хипотезата, че собственият баща на Лилиан Себастиансон е причината тя първо да изчезне, а после да бъде открита мъртва. Виновникът в подобни случаи почти винаги беше близък на жертвата. Почти винаги. Безспорен факт, който насърчаваше здравото мислене на всеки разумен полицай. А и точно тогава липсваха други обстоятелства, които да отвличат вниманието. Нямаше други изчезнали деца, нямаше други хора, с които Сара Себастиансон да е била в конфликт.
Фредрика доста рано размърда мисълта си. Беше оградила Сара като родителя, който би трябвало да е имал връзка с убиеца, и създаде друга хипотеза, освен тази за Габриел Себастиансон. Фактът, че никой не я послуша, бе отнел, за съжаление, ценно време на разследването. Педер знаеше, че е права, но никога нямаше да го признае на глас. Най-малко заради Фредрика.