Фредрика кимна бавно.
— Както се опитах да ви обясня — каза тя, — нямам кой знае какви въпроси.
Магнус Сьодер разпери ръце.
— Поразрових се из бумагите от онази година — въздъхна той. — Нямам навика да изхвърлям стари материали.
После сложи една зелена папка на масата между него и Фредрика. Придружаващото тупване я накара да подскочи.
— Кой ви интересуваше? — попита малко сопнато домакинът.
— Сара Лагерос — бързо отвърна Фредрика и се поздрави, че е запомнила моминското й име.
Магнус се взираше мълчаливо в някаква страница от папката.
— Даа — каза след малко.
Фредрика сбърчи чело.
— Даа — повтори той. — Ето я тук. Живяла е в Гьотеборг, нали?
— Точно така — отвърна стажантката.
— А сега е загубила детето си? Онова, за което говореха по телевизията?
— Точно така.
Магнус издаде някакъв неопределен звук.
— Всъщност имам само няколко въпроса — продължи Фредрика и заоправя блузата си, защото й се стори, че старецът зяпа в деколтето й.
Той леко се усмихна и вдигна поглед. Без да каже нищо.
— Пише ли в документите ви, че Сара е останала да работи в пансиона след края на курса?
Мъжът запрелиства папката.
— Да. Беше решено да остане цялото лято. Винаги оставаше някой — аз и колегата ми, той живее в Сидни сега; между другото, се нуждаехме от помощ в администрацията.
— А как избирахте кой да остане? — попита Фредрика.
— Или го решавахме предварително, или избирахме някого от курсистите, който показваше, че е талантлив. Всички искаха да останат, беше един вид привилегия.
— А в случая със Сара Лагерос?
Магнус отново погледна в папката.
— Свърза се с нас предварително — отвърна той. — Писмото е ето тук. Пише, че с удоволствие би работила в Умео през лятото, и прилагаше някои неща, написани отпреди. Справяше се добре, затова й дадохме шанс.
— Мога ли да видя писмото?
Магнус й подаде папката.
Беше напълно безинтересно. Сара чисто и просто си търсеше лятна работа.
— Не изтъкна ли други причини, поради които иска да остане? — попита Фредрика.
— Не и доколкото си спомням — въздъхна учителят. Физиономията на стажантката го накара да продължи: — Значи, честно казано, спомням си това момиче, Сара. Но тя беше една от всичките помощници през лятото. Живееше сама в пансиона и дружеше с бивши курсисти. Изобщо не се сещам да съм разговарял особено много с нея. Особено за лични неща. Обсъждахме работата и писането.
Магнус се протегна за папката и Фредрика автоматично му я върна. Млъкна за миг, докато я прелистваше. После изведнъж се изправи.
— Така беше, да — каза тихо той. И погледна Фредрика. — Един-единствен път се скарахме за някаква дата.
Стажантката сбърчи въпросително чело.
— Момичето, Сара, съобщи неочаквано, че непременно трябвало да отсъства от работа един ден, а точно в този ден бяхме планирали семинар и се нуждаехме много от помощта й. Сара обаче упорстваше и твърдеше, че ни била предупредила много преди това. Още тогава бях зле с паметта, така че и да е била казала нещо, във всеки случай не си го спомнях. Направо побеснях, но ефектът беше нулев.
Магнус отново надникна в папката.
— Случи се на двадесет и девети юли.
Фредрика старателно си отбеляза датата.
— И как завърши разправията? — попита тя.
— Получи свободен ден, разбира се. Беше повече от ясно, че не можеше да отложи заплануваното. Но беше малко необичайно, на всички ни се стори така. А семинарът премина в пълен хаос заради отсъствието й.
Мъжът поклати глава.
— Никога ли не говорихте за това къде е била в онзи ден? — продължи с въпросите Фредрика.
— Не, каза само, че наистина трябвало да се срещне с някого — отвърна Магнус. — Бил в града само този ден. Не мисля, че е разговаряла с друг за това. Не споделяше лични неща. Знам, че си бях отбелязал, че е малко трудно да се общува с нея. Мислите й винаги се рееха някъде другаде.
Фредрика бавно кимна.
— Не си ли спомняте нещо друго?
Магнус се засмя за кратко.
— Спомням си, че се сблъсках с нея по-късно вечерта на същия ден. Беше пребледняла като платно. Страшно се притесних. Тя обаче каза, че ще се почувства добре, ако си почине. Мисля, че беше заради посетителя, срещата не бе минала според очакванията й. — Той вдигна рамене. — Беше пълнолетна, не можех, по дяволите, да я заставя да се свърже с полиция или с лекар.