— Искаш ли да му звъннеш?
— Нямам телефонния му номер, а дори да го имах, нямаше да му се обадя.
Боли да ти вържат тенекия на среща — адски боли, но всъщност съм бясна, че изобщо му дадох възможност да ме нарани. Бясна съм на него, но най-вече на себе си. Знам всичко за яките, самоуверени, харизматични мъже, на които не може да се разчита. Това, че при целия опит, който имам, си загубих ума — макар и само за секунда, — означава единствено, че съм идиотка.
Устните на Роксан се свиват.
— Само ще отскоча до…
— Да не си посмяла.
Треперещият глас ме издава, но иначе се държа. Знаех си, че ще стане така, борех се да не го призная още когато Гарет не се появи на вратата ми, за да дойдем заедно дотук.
Не се бяхме уговаряли, но някак очаквах да го направи.
Изчаках до шест, преди да се запътя по краткия път сама. Въпреки това една мъничка частица от мен продължи да се надява до момента, в който повече не можех да се самозаблуждавам.
— Може би още не е настроил часовниците си. Знаеш как е, когато се преместиш на ново място.
— Не му търси извинения, Рокси. Ако за него беше важно, нямаше да има нужда от бавачка, за да го доведе.
Майк стиска рамото ми, докато минава покрай мен.
— Той губи. Ще съм повече от щастлив да го науча как трябва да се държи с една дама. Само ми кажи.
— Не си заслужава усилията.
— Съгласен. А сега, пещта е готова и чака само вашето решение, дами.
Рокси поглежда отново часовника, стиснала челюст.
— Хубаво. Да изнасяме нещата.
Натоварваме се с купите с гарнитури, а Майк вади подноса с топките домашно замесено тесто от чекмеджето за втасване на печката. Излизаме навън и разполагаме всичко върху външния кухненски плот.
Ято врани започва да кряска наблизо, познат звук. В двора на Лес и Мардж — вече на Гарет — има дърво, върху което се събират, и когато някой орел прелети наблизо, те се грижат всички в околността да разберат колко са нещастни.
За първи път не съм на страната на орела. Знам точно как се чувстват враните заради този натрапник.
Зад яда ми наднича раздиращо разочарование. Ужасно е да се надяваш, че нещо — или някой — е по-добро, отколкото е в действителност. Брутално изтезание е да извадиш някого от клетката на самотата му, а после отново да затръшнеш вратата й.
Независимо дали е умишлена грубост, или просто небрежност, пак е жестоко.
4
— Майк, пицата ти е божествена, както винаги.
Той ми хвърля бърз поглед.
— Не яде достатъчно.
— Ядох до пръсване — уверявам го. — Сигурна съм, че няма да мога да хапна нищо друго през следващите няколко дни.
Всички вървим към входната им врата — три човешки същества и двете кучета. Въпреки че е почти девет часа и по това време на годината все още е достатъчно светло, аз съм повече от готова за леглото. За мен енергията е въпрос на деликатен баланс.
— Благодаря, че дойде. — Марк ме придърпва в здрава прегръдка. — Винаги е приятно да видя хубавото ти лице.
— Благодаря, че ме покани — прегръщам аз Рокси, после потупвам кучетата за довиждане. — Доскоро.
Майк отваря вратата и аз излизам. Тази страна на къщата гледа на североизток и тук изглежда малко по-тъмно, за разлика от страната, обърната към залива, чиито води сякаш задържат сиянието на залеза завинаги. Въпреки това виждам тъмната фигура, която тича през моравата им в сумрака и цялото ми тяло се стяга.
Когато Гарет приближава достатъчно, че да видя бутилката вино в ръката му, аз се обръщам, за да махна за чао на Майк и Рокси, после минавам покрай него в момента, когато той пристъпва в осветената зона пред верандата им.
— Ей, почакай! — Сграбчва ръката ми, но аз я дръпвам. — Съжалявам. Изгубих представа за времето.
— Не се извинявай на мен. Рокси те покани.
— Знам. Проклет да съм.
Чувам как изкачва двете дървени стъпала до верандата.
Гласът му се носи в тишината, докато говори с Рокси и Майк, тонът му тежи от трескаво нетърпение. Аз ускорявам крачка, минавам покрай навеса на гаража им, после свивам напряко през тяхната морава, за да стигна до моята къща. Сърцето ми започва да блъска на високи обороти, когато чувам стъпки зад себе си.
— Тийгън, почакай. Нека обясня.
— Не ми пука, Фрост.
Той ме настига и тръгва до мен.
— Майк и Рокси ме поканиха да вляза, донесох хубаво вино. Върни се, пийни чашка и ще обясня на всички ви какво стана.
— Уморена съм, не пия и както казах, не ми пука, така че не ми е необходимо обяснение.