— Не пиеш? — Когато не отговарям, той продължава: — Имах телефонен разговор с приятел, който е в беда. Мислех, че е по-рано. За бога, та навън е още светло!
Отказвам да го погледна.
— Значи е по вина на слънцето, че не си включил някаква аларма или че просто не си погледнал телефона си, за да видиш колко е часът? Разбирам.
— Прецаках всичко. — Хваща ръката ми, когато стигам до алеята към входната ми врата, което ме принуждава да забавя крачка. — Добре ли е така? Издъних се и съжалявам.
Обръщам се към него. Лицето му е в сянка, която подчертава изсечената му челюст и ясно изразените линии на скулите му.
— Да, освен това си лъжец.
Гарет скръства ръце.
— Не лъжа.
— Излъга вчера, когато каза, че не си грешка. И изобщо не започваш начисто. — Махвам с ръка. — И все още измисляш правила в движение.
— И заради това — казва той ядосано — ти ме отписваш просто ей така?
— Да. — Продължавам по пътя си. — Най-добре ще е да се върнеш при Майк и Рокси, преди и те да са те отписали.
— Няма да се откажа — казва той и върви до мен към вратата. Спира в края на алеята и гледа, докато аз отключвам и я отварям. — Мога да поправя грешката си.
— Довиждане, Гарет. — Затварям, заключвам ключалките, после се облягам на студеното дърво.
Гласът му достига през вратата достатъчно ясен, което ми подсказва, че се е приближил, след като влязох.
— Наистина съжалявам, Тийгън.
Затварям очи и изпускам въздишка.
— Да. Аз също.
— В първия момент бях бясна на Гарет — разказва Рокси, загледана в осветеното професионално огледало, което съм поставила върху красивата си маса за хранене по дизайн на Сааринен. Размазва ЕКРА+ серум върху бузите и челото си и върти главата си ту на едната страна, ту на другата. — Но двамата с Майк му простихме. Обадила му се приятелка на ръба на самоубийството — каза ли ти го…? Страхувал се, че ако приключи разговора, тя може да се нарани.
Обърната с гръб към нея, аз плъзвам чашата си под кафеварката и чакам. Не мога да оспоря подобно извинение. За момент се чувствам като абсолютна кучка. И все пак цялата ситуация ми напомня, че съм прекалено уязвима, за да рискувам отново да бъда наранена.
— Това нещо е невероятно — възкликва Рокси. — Веднага попива.
— Чудесно! Нямаше да е от особена полза, ако просто стои върху кожата ти.
— Как мога да си поръчам?
— Избери си комплекта, който искаш, и аз ще уредя да ти го изпратят. Тази колекция е за нормална кожа, но имат серии, които третират всякакъв вид проблеми. Някъде тук трябва да има брошура…
— Намерих я. — Тя отваря красивия лъскав каталог и започва да го прелиства, докато аз вадя от хладилника бадемова сметана с аромат на ванилия. — Той ни покани тази вечер у тях като извинение за вчера. Трябва да дойдеш.
— Не. Няма да стане. — Връщам се на мястото си срещу нея.
Тя вдига глава от брошурата, кожата й сияе без никакви лъщящи петна.
— Беше отчаян, когато се върна у нас без теб. Наистина съсипан.
Свивам рамене.
— Нима аз трябва да чакам и да оставам до късно само защото той не може да се появи някъде навреме, колкото и благородна и разбираема да е причината? Не аз съм лошата в случая, Роксан.
— Не казвам, че си. Просто посочвам, че може би и той не е лошият. Няма значение… Просто нямам желание да се замесвам с никого точно сега. Може ли да сменим темата, моля?
Тя поклаща глава.
— Трудно е да се намери някой, който да е толкова секси, колкото бившия ти. Колко мъже биха могли да се конкурират с филмова звезда? Е, Гарет може.
— Външният вид не е всичко.
И все пак, изглежда, аз винаги си падам първо по него.
— Не е само външният вид, въпреки че той определено е от значение. Говоря за това да си известен и талантлив, и богат. Кайлър Джордан е висока топка в доста отношения. Плюс това ти самата си великолепна, умна, даровита и богата. Та ти си лекар знаменитост, по дяволите. Това със сигурност плаши мъжете, но Гарет е замесен от по-кораво тесто.
— Така ли?
— Така ми изглежда, поне засега.
— Хъм… — Отпивам от кафето си. — Е, благодаря ти за подкрепата. Работих здраво, за да получа нужното образование и да основа своя собствена лекарска практика, след това имах късмета — или нещастието, зависи откъде ще го погледнеш — да съм хирургът, който оперира Кайлър след катастрофата. — Последвалият ни брак доведе до създаването на Доктор Манхатън, което на свой ред привлече вниманието на Ева Крос и ЕКРА+. И до ден днешен ми се струва невероятно колко невъзвратимо се преобърна животът ми. — Но точно сега… ми се иска единствено да съм здрава.