— Ще стигнеш и дотам — казва Рокси твърдо.
— Но не достатъчно скоро. — Напоследък депресивните периоди са се разредили, но все още се налага да водя ежедневна битка. — Смятам, че е по-добре да се справям сама, отколкото да стоваря проблемите си на някой нещастник.
— Пфу — присмива ми се тя. — Никой мъж няма да изтегли късата клечка с теб. Ти си улов мечта.
Избухвам в смях.
— По-скоро повредена стока.
Тя се навежда през масата.
— Не си ли самотна, Тийгън?
— Намирам себе си за блестяща компания. Ти не си ли на същото мнение?
— Не се шегувай. Наистина искам да знам.
— През повечето време в ума ми се въртят други неща. Оставих всичко зад гърба си, когато се преместих във Вашингтон в опит да избягам възможно най-далече от миналото си, без да напускам страната. Като изключим съседите и колегите в работата, в живота ми вече няма много хора и ми е добре така.
— Може би е време да помислиш за излизане извън черупката — предлага внимателно тя.
— В момента нямам енергия за това.
— Една добра връзка може да те зареди. Да ти даде опора. Партньор. Секс, за бога. Това поне не ти ли липсва?
Не ми липсваше, мисля си наум, докато преди ден тялото ми не предяви нуждите си с отчаяна ярост. Независимо колко съсипана съм психически и емоционално, очевидно съм се възстановила физически.
— Честно казано, не бих се справила с още един провал.
Тя седи мълчаливо за момент, но мислите й направо крещят. Накрая казва:
— Никога не говориш за Кайлър.
— Разведохме се преди векове. Няма за какво да говоря.
— Знаеш, че това не е нормално, нали? Повечето жени могат да говорят до безкрай за бившите си. Всички гадости, които са направили, какви задници са били.
Погледни Емили. Започва да плюе по Стивън при всяка възможност, която й се открие.
— Все още е огорчена.
— Сладурче — Рокси ме поглежда с повдигната вежда, — а нима ти не си? Една жена никога не си взема цяла година почивка от мъжете, ако не е била наистина сериозно наранена от някого.
Поглеждам голите си ръце, пръстите, по които няма пръстени.
— Няма смисъл да се гледа назад.
— А може би трябва да се насилиш да погледнеш, за да можеш да продължиш напред. — Гласът й омеква. — Онзи ден прочетох, че Кайлър се е сгодил за продуцентка.
— Това не е състезание — казвам остро, усещам как гневът се надига у мен, независимо от добрите й намерения. Всички са изпълнени с добри намерения, но изобщо нямат представа какви ги говорят. — Тя е успяла да му помогне да се изчисти, а той е свестен тип, когато е трезвен, така че им желая всичко най-хубаво.
— Извинявай. — Рокси вдига ръце в знак на отстъпление. — Прекалих.
На ръба съм, което обаче не е по нейна вина.
— Искам да кажа само още едно нещо — продължава тя. — Не е необходимо да стоиш на полицата и да събираш прах.
Звънецът на вратата се обажда и аз поглеждам през прозореца. Не виждам кой е отпред, затова ставам и тръгвам натам.
Отварям рязко вратата с широка усмивка и почти подскачам, когато виждам Гарет, застанал на прага ми.
— Здрасти!
Гласът му е тих, а по лицето му се чете едновременно извинение и предпазливост.
Разкаянието не го прави по-малко самоуверен. Давам си сметка колко секси е това. Както и пръските боя върху черните му кубинки.
Защо ли гледката на тези малки капчици ме вълнува така?
По дяволите. Този мъж ми въздейства на толкова много нива, не най-маловажното от които е физическата му сила.
Изглежда толкова непринуден и отпуснат, а в същото време излъчва такава свирепа енергия и сексуалност, че магнетизмът му ме връхлита както вълна.
На някакво първично ниво той сигнализира, че ще ме чука толкова здраво и дълго, че ще забравя собственото си име. И тялото ми разчита съобщението високо и ясно.
— Гарет! — Гласът на Рокси е пълен с искрена топлина. — Как си?
— Зависи — отговаря той с поглед, впит в мен. — Тук съм, за да пълзя по корем в прахта. За момент обмислях варианта да донеса бели рози в знак на помирение, но не искам да мислиш, че не приемам нещата сериозно. И като го казвам, държа да знаеш, че с удоволствие ще те засиля с подаръци, ако ще помогне.
— Всичко това е абсолютно ненужно — казвам бързо. — Рокси ми каза защо си закъснял. Чувствам се отвратително, че те сдъвках заради подобно нещо. Надявам се това да изравнява нещата поне малко.
— Е, водиш и с онази голяма кошница с подаръци, която остави на верандата ми. Все още не съм имал възможност да ти благодаря за нея.