— Помогнах за създаването на формулите им.
— Наистина ли? — Интересът му се събужда, той ги поглежда по-внимателно. — Как става това? Създаването на формулите имам предвид.
Приближавам се малко по-близо.
— Използвах опита си като пластичен хирург — терапиите и методите, резултатите, които търсят пациентите, и най-често срещаните проблеми, и работих с екип от учени, за да създадем оптималната комбинация от съставки, която води до видим ефект.
— Ооо! — Той обръща кутийката и чете текста.
— Хубави продукти са — казвам и осъзнавам, че искам да го впечатля. — Целта ни беше да използваме устойчиви, органични материали с минимум консерванти и без никакви синтетични или изкуствени добавки.
Гарет вдига глава и вниманието му отново се фокусира върху мен. Усещам напрегнатия му поглед, чувствам се гола под него.
— Къде е офисът ти? В Сиатъл? Такома?
— На нито едно от двете места. Продадох практиката си, когато се преместих тук. Сега се занимавам с разработката на продуктите на ЕКРА+, което означава честа комуникация онлайн и по някое и друго пътуване до Ню Йорк.
— Вече не правиш онова телевизионно риалити?
Поклащам глава.
— Технически то е в неопределено дълъг период на почивка, но продуцентите започват да вдигат шум, а аз все още не съм готова да се върна, така че…
Онези претърсващи душата очи пробягват по лицето ми.
Оставя кутийката, заобикаля масата и се насочва към мен.
Аз се изтеглям към вратата с надеждата, че ще успея да го отпратя. Присъствието му в дома ми става почти непоносимо.
Той спира на няколко крачки от мен и поглежда към стълбите, водещи към светлия приземен етаж. После минава точно покрай мен и се насочва към коридора.
— Извинявай. — Спускам се след него, но не достатъчно бързо, че да го спра да влезе в спалнята ми. — Минаваш границата, Гарет.
Без да ми обръща внимание, той оглежда стаята с един-единствен бърз поглед. После протяга ръка към вратата на гардеробната и включва осветлението.
Кръстосвам ръце на гърдите си.
— Какво, по дяволите, правиш?
Той изключва осветлението и се обръща към мен.
— Просто проверявам дали няма някой мъж на пътя ми.
Вдигам възмутено брадичка.
— Не че това би имало някакво значение.
Отново пуска онази усмивка. А аз просто стоя като глупачка, напълно изгубила равновесие. Отблизо извивката на устните му е дори още по-омагьосваща, смекчава острите ръбове. Напомня ми за мечтите, които имах и които отдавна са погребани, сладко-горчиви прозрения, от които сърцето боли.
— За мен би имало — казва той.
Приближава се, а аз бързо отстъпвам. Той протяга успокояващо ръка, все едно съм уплашено животинче.
— Да излезем на терасата.
Върви подчертано внимателно. Погледът му е върху мен, както и моят върху него, тялото ми се завърта така, че да не го оставям зад гърба си. Посяга за бравата на плъзгащата се стъклена врата, отключва я и отваря.
Полъхът на океанския въздух изпълва дробовете ми и охлажда пламналото ми лице.
Гарет разтваря щорите, излиза и отива до парапета.
Вървя след него. В мига, в който щорите се затварят зад гърба ми и двамата сме навън на открито, вече не се чувствам толкова притисната.
Следвам го до парапета, но заставам на няколко крачки от него. Дори от това разстояние сетивата ми са хиперчувствителни за присъствието му. За голямото му мощно тяло, за пълната му концентрация върху мен.
Сетивата ми са хиперчувствителни за всичко, осъзнавам стреснато. За синевата на небето и зеленината на моравата, за птичите чуруликания, за вкуса на сол във въздуха.
— Не очаквах някога отново да се чувствам по този начин, Тийгън — казва той. — По-силно е от мен. Казваш ми да го пренебрегна, но не мога. Ако си честна, ще признаеш, че и ти не можеш.
Откровеността му ме обезоръжава.
— Справях се добре, преди да се появиш.
— Не мисля. — Обръща гръб на океана и ме поглежда право в очите. — Тук няма нито една лична снимка на приятели или на семейството ти, нито дори на място, където си била. Всичко, което виси по стените ти, е избрано така, че да подхожда на къщата, а не на душата ти.
— Няма как да знаеш това.
— О, напротив, знам го. — Приближава се с още една стъпка. Сега пръстите на краката ни са едни срещу други, кубинки срещу кецове „Конвърс“. Дланта му хваща моята. Тялото му излъчва горещина, обещава топлина след дългите месеци студ. — На нощното ти шкафче има половин дузина шишенца с лекарства.