Сковавам се.
— Отиваш твърде далече, Гарет.
— Искам само да знаеш, че те виждам.
— Тогава виждаш една адска каша.
— Ей, и аз съм прецакан. Но все пак някак се оказахме тук и усещаме искра, която ми даде добра причина да стана от леглото тази сутрин. Някои неща се получават, когато просто ги оставиш да са това, което са. Нека просто да опитаме и да видим какво ще стане.
Умът ми превърта милионите начини, по които Гарет може да запрати живота ми по дяволите.
— Не знам как да го направя.
— Разбира се, че знаеш. — Главата му се свежда към мен. — Целуни ме.
— Лоша идея е, Гарет. Аз не съм къщата отсреща. Не може да получиш нещо, което не се предлага, просто защото го искаш.
— А какво би искала ти? — Взема лицето ми в ръцете си, палецът му гали скулата ми. — Да стоиш тук, да гледаш към моята тераса и да ме виждаш с друга?
Извръщам глава, опитвам се да не си го представям.
— Не може ли просто да се преместиш?
Гарет се разсмива и ме прегръща.
— Няма да приемам липсата на ревност лично. И не, докторке, няма да се преместя. Харесва ми да живея в съседната къща. Точно там, откъдето мога да те виждам всеки ден.
Ръцете ми обвиват кръста му, преди да успея да се спра, дланите ми го галят през меката материя на тениската. Той ме притиска към себе си.
Толкова е приятно да те държат здраво. Да те докосват, да си желана.
Мисля, че ще се предам. Иска ми се да обвиня него. Той е прекалено добър в прелъстяването и прекалено свикнал да получава всичко.
Но истината е, че когато съм с него, не се чувствам толкова отчаяна и самотна.
Отпускам глава назад, предлагам му устните си.
Той разтърсва глава.
— Този път не. Не искам да се възползвам от моментната ти слабост. Трябва да дойдеш при мен по своя собствена воля.
Не споря, не се оплаквам, дори и пред себе си. Вместо това плъзгам ръка към врата му, притеглям главата му и притискам устни в неговите.
Гарет изръмжава, навежда се, устата му се отваря, езикът му се плъзга в моята. Навива дългата ми плитка плътно около дланта си и изтегля главата ми назад, така че сега съм се извила върху ръката му, държи ме, притежава ме.
Начинът, по който ме вкусва, усещането, че изгаря от желание да ме почувства, са невероятно еротични.
Възбуждам се от това, че съм в негов плен, от силата на хватката му, която издава колко силно го привличам.
Във вените ми се стрелва огън. Сърцето ми бие все по-силно, запраща кръвта в главата ми. Олюлявам се, сякаш замаяна. Гарет помръдва, пуска плитката ми и ме вдига като младоженка. Изчервена и уязвима, притискам лице към гърдите му, поемам дълбоко аромата му.
Чувствам напрягането на мускулите на ръката му, когато избутва плъзгащата се врата. След секунди леглото е под гърба ми и аз потъвам в него, когато той отпуска тялото си върху мен.
Това, че съм в спалнята си, променя всичко. Вече не съм свенлива. Подпрял се здраво на лакти, Гарет разтваря с коляно краката ми и твърдата дължина на члена му се плъзга между тях. Опитното движение на бедрата му е достатъчно, за да ме накара да изстена, докато ме целува.
Отдръпва се назад и ме наблюдава, после отново се притиска в мен, гледа как се напрягам и как се извивам в дъга, докато удоволствието се плисва в тялото ми. Предавам се на желанието си, бедрата ми се надигат да посрещнат изкусителния ръб на пениса му.
— Тийгън. — Изрича името ми с глас, дрезгав от желание. — Подлудяваш ме.
Изправя се на колене, като ме вдига със себе си. Сменяме местата си, Гарет се обляга на таблата на леглото, проснат между краката ми като огромен звяр. Ръцете му обхващат бедрата ми и се плъзгат нагоре, докато палците му достигат мястото, което копнее за него.
Сграбчвам китките му, боя се, че напълно ще изгубя контрол.
— Може да го поемеш — казва ми той. — Но искам да те гледам как го правиш.
В изражението му няма осъждане. Няма присмех. Няма триумф. Независимо колко възбуден е, колко трескав е погледът, с който ме наблюдава, под желанието, което го движи, има търпение и приемане. А лицето му… то е произведение на изкуството. Виждам пукнатините в красотата, сякаш съвършената му маска се е разместила и разкрива нещо уязвимо, агонизиращо и дори още по-красиво.
Внезапно очите ми се наливат със сълзи.
— Хей — прошепва той. — Ела тук.
Поклащам глава и отказвам утехата, която той ми предлага, знам колко опасно е да си позволя да завися от друг, а не само от себе си. Вместо това се притискам към члена му и започвам да се движа.
Поглеждам го дръзко, задържам погледа му и завъртам таза си. Знам, че имам чувствено предимство. Той е обут с дънки, а аз съм по клин и с почти невидимо бельо от нищожно количество плат.