— Господи, красива си — стене той, а вратът му се извива в дъга, докато аз яздя ерекцията му.
Не отнема дълго. Видът му — изпънат под мен, готов да го имам, миризмата на сгорещената му кожа, окуражаващите звуци, които издава… всичко това е непоносимо. Оставам без дъх, когато първият силен еротичен спазъм разтърсва цялото ми същество, навеждам глава, когато невероятното усещане се разлива по крайниците ми. През мен минава неконтролируема тръпка и ритъмът ми се забавя.
Гарет се превърта, премества ме под себе си. Разтворил бедра широко, със силни тласъци той разпространява оргазма навътре в тялото ми, кара ме да го поема. Гърдите му се повдигат и спускат, докато ме чука през дрехите с яростна прецизност, стегнал захвата си, а аз се гърча под него.
— По дяволите — простенва дрезгаво. — Не мога… Мамка му.
Стяга се, дъхът му съска през стиснатите зъби. Бедрата му се блъскат в моите, темпото му се разколебава.
Осъзнавам, че той също е достигнал края. Така, както е напълно облечен, с кубинки, застопорени в бялата покривка.
Главата му пада до моята, мокрите му скули се притискат до моите. Дъхът му в ухото ми е тежък, ръцете му ме притискат невъзможно силно. Сякаш съм спасително въже.
Не знам как да се чувствам. Как може да изглежда толкова интимно, след като сме напълно облечени?
Едрото му тяло се разтърсва от смях.
— Господи. Не така смятах да ти покажа какво ти е липсвало.
С изненада усещам, че и аз се усмихвам. Чувствам се отпусната и топла. Все едно почти нямам кости, всички възли в раменете и в гърба са се стопили.
— Схванах идеята.
Гарет повдига глава, за да ме погледне, ръката му се протяга, за да махне кичурче коса от лицето ми.
— Кълна се, че не ми се е случвало подобно нещо дори като тийнейджър.
— Ама разбира се! Красавец като теб? Трябва само да се усмихнеш и гащичките се подмокрят.
Лицето му светва.
— Това ли става, когато ти се усмихвам?
— Да бе. Надявай се.
Целува ме бързо по устата.
— Имаш ли презервативи?
Въпросът ме обърква. Отдавна не съм се тревожила за профилактиката.
— Не.
Дарява ми една от своите високоволтови усмивки.
— Добре. Но ще трябва да вземем.
Повдигам вежди. Опитвам се да звуча небрежно, докато питам:
— Да не казваш, че жребец като теб няма кондом в джоба си?
— Ще ми се да имах. — Веселите искрички в очите му издават, че е наясно с уловката във въпроса ми. — Нямам дори в къщата и в колата. Но ще се погрижа за това, преди да дойдеш на вечерята довечера.
— Не помня да съм казала, че ще идвам. — Дразня го и той го знае, но е забавно да се включа в играта и да поддържам леко настроение след изживяване, което събори доста от бариерите, зад които съм свикнала да се крия.
— Ооо… не бъди такава, докторке. Наистина искам да дойдеш. Дори взех газиран ябълков сайдер за теб.
Не мога да кажа кое ме кара да се разсмея. Може би фактът, че газираният сайдер обикновено се смята за детско питие.
— Прекрасен звук. — Гарет потърква нос в моя. — Имаш най-хубавия смях.
Усмихвам се унило, знам, че чувството за вина няма да закъснее. Отдавна не съм се смяла и не искам да поглеждам назад към момента, когато го направих за последен път.
Болката ще е твърде силна.
— Трябва да ми позволиш да ти сготвя вечеря — настоява той. — Не може да те докарам до оргазъм и да не те нахраня.
— Виждаш ли? — изпъшквам аз. — Отново създаваш правила в крачка.
— Освен това ще направя суши.
— Обичам суши. — После присвивам очи. — Но не е ли рисковано? Да го правиш сам?
— Ще купя най-високо качество риба, докторке, обещавам.
Косата му е паднала на челото. Лицето му е още зачервено, изумителните му очи греят. Изглежда по-млад, по-щастлив, дори по-красив.
— Добре, добре. — Изпускам преувеличена въздишка. — Предполагам, че в такъв случай може и да дойда.
Гарет ми намига.
— Знаех си.
6
— Съвсем бях забравила колко дълги крака имаш за толкова дребен човек — казва Рокси, седнала в светлосиния стол по дизайн на Бертоя в спалнята ми. — Първо, трябва да носиш рокли по-често. И второ, довечера трябва да си с точно тази рокля.
— Просто не знам. — Тъжен факт е, че отдавна съм загубила връзка с женствеността и сексуалността си. — Не ми се иска да съм прекалено официална.
— Аз също ще сложа рокля, съгласна? Така по-лесно ли ще е?
— Ще помогне.