Въртя се наляво-надясно. Проблемът е, че ежедневното ми облекло е удобно, но не е особено модерно или ласкателно за фигурата ми, а бизнес костюмите ми не са достатъчно всекидневни за вечеря с приятели у дома.
Притежавам една-единствена рокля, която може да мине за неофициална. Черна с черешовочервен тюл върху полата. Черният плат продължава нагоре към деколте с формата на сърце, стига до раменете, после се спуска по гърба ми в дълбок У-образен шлиц. Когато се носи с червено или черно сако, е скромна. Когато е без връхна дреха, е невъзможно да скриеш сутиена, а аз нямам достатъчно елегантни сутиени, които да показвам. Мога да нося косата си спусната за прикритие, но се притеснявам, че така ще отпусна твърде много спирачки наведнъж.
— Това е роклята — настоява Рокси. — Страшно ми харесва начина, по който се завърта, когато се движиш.
Срещам погледа й в огледалото.
Тя става и идва при мен.
— Радвам се, че даваш на Гарет още един шанс.
— Не че той знае как да приема „не“ за отговор.
— Браво на него. И на теб също. — Тя се усмихва на намръщения ми отговор. — Погледни го така: в тази рокля ще го шашнеш. Изобщо няма да разбере откъде му е дошло.
— Да бе. Караш ме да мисля, че не трябва да я слагам. Тя размахва пръст към мен.
— Ако не си с тази рокля, когато отново се видим, ще му кажа, че си се измъчвала какво да облечеш за него.
— Рокси! Би трябвало да си на моя страна.
— На твоя страна съм, момиче. Точно затова се грижа да се свалиш с господин Секси от съседната къща. — Запътва се към вратата. — Отивам да се приготвя. Не ни чакай. Отивай сега и му се порадвай малко насаме.
— Това значи да си търся белята — провиквам се след нея.
— Ами потърси я! И помни — после ще искам всички подробности.
Чувам входната врата да се затваря след нея. Взирам се една дълга минута в огледалото, обмислям възможностите си. Накрая се връщам в гардеробната за обувки. Избирам чифт черни меки пантофки. Връзвам косата си на кок и решавам да не слагам бижута, нито грим, за да не изглежда, че се опитвам да го впечатля. Гарет и без това е прекалено самодоволен. Няма никаква нужда от насърчение.
— По дяволите!
Излизам от спалнята, преди да съм имала време да размисля. Грабвам ключовете, телефона и чантата, която съм приготвила по-рано, и излизам от входната врата.
Заключвам резето зад себе си и вкарвам кода за алармата в приложението на телефона, докато вървя към къщата на Гарет.
Осъзнавам, че вървя бързо, и забавям крачка. Въпреки това стигам до верандата прекалено скоро. Въздържам се да хвърля поглед през големия еркерен прозорец до входната врата, за да не ме спипа, че го правя.
Потропвам с крак, след като натискам звънеца, нервите ми са опънати. Когато вратата се отваря, изпъвам рамене и опитвам да се усмихна, но усещам как усмивката ми замръзва заедно с мозъка ми, когато виждам Гарет.
Косата му е още мокра от душа. Облечен е в черно от глава до пети: свободна блуза без яка и тесни панталони.
Цветът му отива, върви с тъмната му коса и подчертава златистозелените му очи. Съсипващо красив е. Магнетизмът му ме удря право в гърдите. Въздухът между нас пращи от електричество.
Чак когато погледът ми се връща към красивото му лице, осъзнавам, че нито е помръднал, нито е казал и дума.
— Здрасти — поздравявам го.
— Здрасти и на теб — казва той дрезгаво, обляга се небрежно на рамката на вратата и оглежда тялото ми от глава до пети.
Неудобно е да се чувстваш толкова открит, толкова изложен на показ. Досега успявах да преценя какво да покажа и какво да пазя за себе си. Гарет безвъзвратно промени това. Ще го запомня такъв, както в моята къща, така на улицата, където живея.
— Аз съм най-щастливият глупав кучи син на земята.
Примигвам изненадано.
— Моля?
— Главозамайваща си, докторке. — Ухилва ми се с бавна, широка усмивка. — В момента се чувствам дяволски доволен от себе си.
— Разбира се — казвам саркастично.
Гарет се разсмива и изправя рамене.
— И съм пълен задник, че още те държа на верандата. Заповядай.
Минавам покрай него и оставям чантата си на масичката в антрето. Когато се обръщам, той ме хваща здраво през кръста и ме придърпва към себе си, като навежда лице към моето. Начинът, по който иска целувката си, е като танц, води ме леко, а аз го следвам, сякаш самата аз, по своя воля, съм се завъртяла, за да ме прегърне.
Може би е точно така.
Въздъхвам леко в мига, в който устните ни се срещат, очите ми се притварят и аз разтварям уста за него, докато ръцете му притискат основата на гърба ми и главата ми се отпуска назад. С неуловимо движение той синхронизира позите ни, устните му са меки и убедителни, езикът — кадифен камшик. Наслаждава ми се с дълги бавни близвания и всичко в мен изтръпва в очакване. Ръцете му се плъзват от раменете надолу по гърба ми, галят ме.