Приближавам, за да прегърна Майк, и успявам да й се усмихна над рамото му, като се повдигам на пръсти.
— Еха! Я да видим това. — Майк ме пуска и отива пред голямото платно. — Виждал съм снимка онлайн, но на живо наистина е впечатляващо.
Гарет стои от другата страна на портала към кухнята и отваря бутилка вино. Погледът му е съсредоточен върху мен, сериозен и напрегнат.
Дали вижда как ми се е отразила картината? Какви емоции е разбудила в мен?
— Всеки ден ли рисуваш, Гарет? — пита Рокси.
— Едно време беше така. Преди няколко дни започнах ново платно, но мина почти година, откакто за последно почувствах вдъхновение за работа. Вече мислех, че напълно съм изгубил творческата си искра.
— Като блокирането при писателите? — пита Майк, пъхнал ръка в джоба на дънките си. — Блокаж на художника?
— Нещо подобно. — Гарет идва в хола с две чаши червено вино, което е толкова тъмно, че изглежда почти черно.
— Творческият импулс по принцип може да блокира — казва Рокси, взема чашата, която Гарет й подава, и му благодари с усмивка. — Трябва да си на точното място в ума си, за да се чувстваш съзидателен.
— Това е много вярно — съгласява се Гарет.
— Е, както Рокси може да ви каже, аз не съм експерт в изкуствата — казва Майк, докато все още изучава платното, — но независимо от това наистина харесвам творбите ти. Смятам за много яко, че картините ти не изглеждат като фотографиите, които са ги вдъхновили, но мога да усетя какво си чувствал, когато си правил снимката. Ако в това изобщо има някакъв смисъл. Никога не съм разбирал абстрактното изкуство, но мога да разбера това.
— Благодаря ти — тонът на Гарет е искрен. — Ако чувстваш нещо, когато гледаш работата ми, това е голям комплимент и съм щастлив да го чуя.
Усмивката на Майк се разширява и той видимо се отпуска, когато приема своята чаша. Напомням си, че Гарет е рок звезда в определени кръгове, великолепно изглеждащ мъж с безграничен талант. Благодарение на склонността му към запознанства със супермодели, името му се споменава често в таблоидни шоу програми и клюкарски блогове, седи на първите редове по време на седмиците на модата и се появява в новините на светските медии. Не го смятам за знаменитост, но разбирам, че за Майк и Рокси е такъв. И въпреки това накара Майк да се чувства удобно само за секунди.
— Тази по-специално — продължава Майк — направо ме изумява. Помислих си същото, когато я гледах на екрана на компютъра си. В нея има толкова много енергия. И… знам ли… Радост? Кара ме да се чувствам добре само като я гледам.
Личи си, че Гарет е трогнат. Аз също.
— И аз си мислех същото — подхвърля Рокси от своето място на дивана. Не е помръднала оттам, седи с кръстосани крака и ръка, прехвърлена през облегалката, и изглежда напълно у дома си. — Щастлива картина е. И ми напомня за сняг. Какво имаше на снимката, която я е вдъхновила?
— Купчина скиорски ръкавици върху маса — отговаря Майк. — Можеш ли да повярваш? Да видиш тях и после това тук. — Той размахва и двете си ръце към платното.
Гарет се връща към кухнята и отпива дълга глътка вино, почти изпразва чашата си.
— Това беше моят пробив — казва той сериозно и облизва капка вино от долната си устна. — Преди това бях фокусиран върху натюрморти. Съпругата ми беше тази, която ме предизвика да опитам да предам емоция чрез картините си, вместо да рисувам предмети и да ги карам да отразяват емоции.
Веждите на Рокси се повдигат.
— О! Мислех, че си ерген. Не че знам много за живота ти, но нищо подобно не изскочи, когато потърсих информация за теб в мрежата — напълно безобидно, повярвай ми, — явно просто съм предположила, че не си женен.
Леката му усмивка бързо изчезва.
— Когато ми потръгна, съпругата ми предпочете да остане в сянка, затова никога не съм разисквал личния си живот по време на интервюта.
— Страхотно е, че си запазил картината за себе си, а не си я продал на някого — казва Майк.
— Всъщност я продадох. И трябваше да я купя обратно, но фактът, че исках да си я върна, накара човека още по-решително да иска да я запази. Опита се да ми одере кожата.
Рокси кимва.
— Мога напълно да разбера привързаността към важна творба. Още пазя първата купа, която направих, бях толкова горда с нея.
— Това определено е фактор. — Гарет идва до мен при прозорците. — Но това, което прави платното толкова специално, е нещо, което не можете да видите. Под абстракцията на повърхността е оригиналният натюрморт на скиорските ръкавици на съпругата и на сина ми. Толкова й се ядосах, когато ми каза това, което не исках да чуя за работата си, че покрих онова, което вече беше там. Опитах се да докажа гледната си точка, но вместо това доказах нейната.