— Не и докато не си изядеш сандвича.
— Ще ми правиш ли компания? — Той отмества един влажен кичур коса, надвиснал над лицето ми.
Обръщам се настрани и целувам дланта му.
— Такъв е планът.
8
Преди да се позвъни на вратата, си повтарях да не се вълнувам прекалено, но когато чувам звънеца, се налага съзнателно да забавя крачка, за да не отворя прекалено бързо. Алармата вече е деактивирана.
Отключва се само за секунда. Бях започнала да очаквам с нетърпение ранните сутрешни срещи за кафе с Гарет и сега, когато отварям, си припомням защо.
— Добро утро, докторке — поздравява ме той.
Стои на прага ми с черни шорти и маратонки за бягане.
Ръката му е небрежно подпряна на касата на вратата, което само подчертава изваяното му тяло. Давам си време да го погледам, сякаш не съм имала удоволствието да се любувам на тази изключителна гледка всяка една сутрин от изминалата седмица.
Ако беше просто физически привлекателен, накрая, разбира се, щях да започна да го приемам за даденост. Но силната сексуална увереност, която излъчва, ме кара да го желая по напълно различен начин.
— Добро утро, Гарет! — отварям вратата и отстъпвам назад, за да го пусна да влезе. Поемам си дълбоко въздух, когато минава покрай мен. Мирише толкова хубаво.
Бавно затварям, може би прекалено бавно, нямам търпение.
Вече копнея да усетя устните му върху своите, вкуса му, обятията му. С всеки изминал ден го желая все повече.
Обръщам се към него и той ме придърпва грациозно като в танц, навежда се и ме целува. Очите ми се притварят, устните ми се разделят, за да му направят път.
Има някаква магия в мъжете, които се целуват добре, а целувките на Гарет са изкуство, точно като картините му.
Докосването на устните му е съвършено — достатъчно силно, за да изрази страстта му, но и достатъчно нежно, за да покаже загриженост за начина, по който се чувствам.
Дълбоките ласки на езика му са леки, бавни и ритмични и навяват мисли за още по-интимно проникване. Прегръдката му е нежна клетка, доминираща, но ласкава. Знаем, че когато най-после го поканя в леглото си, той ще диктува правилата, а аз няма да имам нищо против.
Когато ме пуска, цялата горя. Нуждата да го усетя в себе си пулсира в слабините ми и ме кара да притискам бедрата си едно в друго. Единственото, което искам в този момент, е да лежа до него и да го целувам с часове. Самата мисъл ме оставя без дъх.
Той слага дланите ми на гърдите си и ги притиска към горещата си кожа. Затваря очи при допира ми. Пръстите ми се плъзгат по нежните косъмчета на гърдите му, после се спускат по фините линии на татуировките по ръцете му. Плетениците не са отделни изображения, а общи картини, подобни и на двете ръце, но без да са огледални.
— Тийгън — мълви той с въздишка.
Усещам твърдите мускули под топлата му плът. Ръката ми гали релефа на стегнатия му корем, а погледът ми я следва. Толкова е възбуден от целувката и докосването ми. Членът му е гордо еректирал и едрата му главичка се подава над ластика на шортите.
Устата ми се пълни със слюнка. Размерът му, впечатляващата дебелина и дължина на пениса му ме възбуждат.
Докато го гледам, по върха му се разлива капка перлена течност.
— Тийгън, ако не спреш да ми зяпаш чатала така, търпението ми много бързо ще се изчерпа. Готова ли си за това?
Преглъщам и с усилие вдигам поглед към лицето му.
Изваяните му скули са пламнали, а от страстната целувка устните му са станали още по-провокативно сочни.
Възбуден е още по-прекрасен.
Но аз се страхувам. Защото не говорим за неговото минало, нито за моето. Не говорим за следващата седмица.
Съществуваме само тук и сега, и утре. И все пак част от мен е започнала да вярва, че той ще е наблизо още дълго време, толкова дълго, колкото мога да си представя, а това означава, че стоя на ръба на ужасна пропаст.
Разтърсвам глава. Знаем, че имаме да извървим още път.
— Почти съм готова.
— Почти е стъпка в правилната посока — казва той, целува ме по челото бързо и нежно, отдръпва се и оправя шортите си. — Да го обсъдим, докато пием кафе?
В гласа му още се усеща възбуда, но не и недоволство или раздразнение.
Явно денят е добър. Винаги ми отнема известно време да преценя дали е в добро или в лошо настроение. Винаги ме поздравява по един и същ начин, а целувките му винаги са страстни. Едва когато се откъсва от обятията ми, разбирам дали в този ден призраците му го преследват, или са го оставили на мира.
Казваме си, че просто започваме деня заедно, но това начало на деня е и проверка, виждаме се, за да се уверим, че в емоционален план сме добре. Да, понякога е меланхоличен и умислен. Но още не съм го виждала толкова депресиран, че да почувствам нуждата да се намеся и да го спася така, както той направи с мен.