— Не го мисли сега — прошепва Гарет, — но според мен вече преизчисляваш маршрута.
Отварям уста, за да го опровергая, но той слага пръст на устните ми и предизвикателно повдига вежда.
— Кафе и целувки всяка сутрин — подчертава. — По-късно днес ще излезем на среща, на която ти покани мен. Приеми го, докторке. Просто съм неустоим.
Отдръпва ръката си от лицето ми, грабва чашата с кафето си и го изпива на екс.
— Така ли било? — подмятам закачливо.
Радвам се, когато е щастлив. И страдам, когато виждам, че изпитва болка.
— Всички знаци сочат, че е така. — Заобикаля кухненския остров и оставя чашата си в мивката. — Обзалагам се, че по-късно, докато гледаме филма, няма да стоиш мирна.
— Хайде на бас! Двайсет долара.
— Хиляда.
— Какво? Това е лудост!
Гарет слага вече измитата чаша на сушилника и застава пред мен.
— Ти си залагай двайсетте, аз залагам моите хиляда.
— Не, не е лудост. Това си е чиста измама!
— По-скоро бих го нарекъл допълнителен стимул. — Ръката му обхваща кръста ми като кука и ме повлича в разтапяща целувка. — Сега отивам да изпусна малко сексуално напрежение с тичане. След час-два съм на линия. Когато ме поискаш, ела и ме вземи.
Прегръщам го.
— Не забравяй да разтегнеш и да загрееш, преди да се втурнеш нагоре по баира!
— Да, определено в някакъв момент си се отклонила от маршрута — ухилва се той.
Гарет тръгва към вратата.
И още в същия миг енергията и топлината му вече ми липсват.
Стоя пред огледалото, прехапала устни, и пристъпвам от крак на крак. Не мога да реша дали да облека дрехите, които току-що пристигнаха, или просто нещо от гардероба.
Поръчах с едночасова доставка нови къси панталонки и блуза, но не мога да преценя дали ми харесва как стоят.
В приложението блузата изглеждаше с деколте тип лодка и скъсена дължина. В действителност раменете ми са напълно голи, а заради ниската талия на дънковите панталонки коремчето ми е по-разголено, отколкото очаквах. И все пак блузата е с дълги ръкави, а десенът на редуващи се светло- и тъмнозелени линии е по-скоро сладък, отколкото секси.
Всъщност проблемът е, че ми трябва сутиен без презрамки. Нямам такъв, а тъй като в приложението деколтето не изглеждаше толкова разголено, дори не ми мина през ума да поръчам. Не че бюстът ми е толкова голям, че да не мога да ходя без сутиен. Но прозиращите зърна са не по-малка реклама на отсъствието на този елемент от дамското облекло от полюшването на гърдите.
А и това щеше да е вторият път, когато се обличам специално за Гарет и не слагам сутиен.
Изръмжавам и вземам решение.
— Ще изляза така — заявявам на отражението си в огледалото. — Не е като да създавам грешно впечатление.
Така или иначе в някакъв момент ще си легна с него.
Самопризнанието ми действа освобождаващо. Сядам пред тоалетката, отварям чекмеджето и поглеждам жалкия си набор от гримове — тониран слънцезащитен крем, спирала, гланц за устни и молив за очи.
Истината е, че отдавна не се интересувам от това как изглеждам, а полагането на усилия видът ми да е представителен не е нищо повече от това — просто усилия.
Докато имах собствена лекарска практика, се стараех да изглеждам възможно най-добре. Как иначе бих могла да очаквам пациентите да се доверят на естетическия ми усет?
Но всичко това е минало.
За мен е неразбираемо защо Гарет ме смята за толкова привлекателна. И все пак искам да го впечатля поне малко.
Да го „шашна“, както красноречиво се изрази Рокси.
Последователно нанасям всички продукти от серията ЕКРА+ на лицето и шията си, добавям слънцезащитен крем, молив за очи, спирала и гланц. Накрая сплитам косата си на рибена кост, за да не ми пада пред очите.
Излизам през вратата и се насочвам по стълбите към къщата му, преди да съм решила, че външността ми има нужда от още разкрасяване.
Поизносените ми кецове „Конвърс“ са небрежен акцент — доказват, че не се опитвам да изглеждам безупречно, — а новият тоалет ми вдъхва увереност. Усещам полъха на вятъра по голите си рамене и по гърба. Странно е. И безспорно секси.
Натискам звънеца и се опитвам да не подскачам от вълнение. Местя пазарската чанта, която съм взела, от едното си рамо на другото. Нищо че в нея са само ключовете и телефонът ми. Гарет се провиква да влизам, затова отварям вратата и тръгвам към всекидневната, но той се появява откъм коридора и… аз замръзвам на място.