Ритъмът на биещото под бузата ми сърце започва да се забавя. Отнема ми повече време да осъзная, че и аз съм се успокоила.
Ръката му най-после пуска моята и се плъзва нежно по тила ми.
— Извинявай — шепне той.
— За какво? Не ми се извинявай.
— Плаша ли те? — пита той и се отдръпва от прегръдката, за да ме погледне в очите. Докосва бузата ми с върха на пръстите си.
— Тълпата ме плаши. Не ти — отвръщам аз.
Той се оглежда, пазарът е пълен с туристи навсякъде.
Остава да разгледаме цветарските магазини, щандовете на земеделски производители, магазинчетата за кожени изделия, подправки и бижута и всевъзможните занаятчийници. Отсреща е първото „Старбъкс“ кафене, с оригиналното лого и меню, както и „Пирожки, пирожки“, известни със сладкишите си от многолистно тесто, и любимият ми магазин за ръчно правени сирена „Бийчърс“, където исках да заведа Гарет, за да вземем последния продукт за платото ми с деликатеси — прословутото им сирене „Флагшип“, което бях включила в подаръчната кошница за добре дошъл, когато се нанесе.
— Хайде да се прибираме — подканвам го ентусиазирано. — Защо да си причиняваме още болка, щом не ни се налага?
— Защото ни се налага. — Той се обръща към мен, плътните му устни са извити в горчива усмивка. — Животът продължава, а ние още го живеем. — Отдръпва се крачка назад, плъзва длан по ръката ми и ме хваща нежно за лакътя. — Хайде! Да продължим!
В този момент друга ръка ме докосва по рамото, обръщам се и сърцето ми подскача при вида на застаналата зад мен красива русокоса жена.
— Тийгън! Знаех си, че си ти! — В гласа й се усеща нотка на акцент от Централна Европа, а усмивката й е по момичешки чаровна. Дългата й гладка коса грее като слънце и се спуска почти до кръста й. Облечена е стилно — с черни ботуши, декорирани с черна кожа, която подхожда на кожения елек, който е облякла върху тъмносиво боди.
— Занета. — Присъствието й ме изнервя. — Здрасти!
— Отдавна не си минавала да ме видиш — отбелязва тя.
Поглежда Гарет, забелязва, че ме държи за ръката, и се усмихва. — Нали ти казвах, че пак ще започнеш да излизаш с мъже? Сигурна бях, че ще се случи.
Прекалено съм притеснена, за да ги запозная.
— Имаш ли… — опитвам се да преглътна, но устата ми е пресъхнала. — Имаш ли новини?
Тя ме хваща за ръката.
— Не можем да говорим тук. Ела да ме видиш. Звънни и ще се уговорим.
— Извинявайте — намесва се Гарет и закрилнически ме прегръща през рамо. — Коя сте вие?
— Занета — представя се тя и му протяга ръка. — С Тийгън се познаваме от доста време.
Тя накланя леко глава и го поглежда внимателно, дългата й руса коса се плъзва по рамото.
— Очаква те нещо голямо, нещо свързано с работата ти. И ти трябва да дойдеш при мен.
Трепвам, когато виждам, че бърка в преметнатата на рамото й чанта „Луи Вютон“ и вади визитка. Подава я на Гарет и пак ме поглежда.
— Имам да ти разказвам толкова много, Тийгън.
— Не можеш ли да ми кажеш сега? Малко поне?
Щом прочита визитката, Гарет впива пръсти в талията ми.
— Сега си тръгваме, Занета. И няма да се видим повече. Никога.
— Гарет!
Поглеждам нагоре и виждам бясното му ледено изражение.
Занета се усмихва в отговор.
— Разбирам скептицизма ти. Но Тийгън ще ти каже колко полезна мога да бъда.
— Госпожо, ако можехте да ми помогнете — отвръща той с нескрита неприязън, — трябваше да го направите преди петнайсет месеца. В сегашната ситуация мисля, че сте шарлатанка и се възползвате от една уязвима жена, а това ме вбесява достатъчно, че да направя нещо необмислено. Вярвайте ми — не искате да си имате проблем с мен. Така че се махайте! Веднага!
Тя присвива устни, сините й очи стават безизразни и студени. Поглежда към мен.
— Знаеш къде да ме намериш, Тийгън, и знаеш, че мога да ти помогна.
— Не ни търси повече! — провиква се след нея Гарет.
Тя ни обръща гръб, показва му среден пръст и пресича улицата. Разкъсвам се дали да тръгна след нея, или да остана с Гарет. Знам, че е лудост, но ако наистина има новини…
— Екстрасенс?! — изсъсква Гарет. — Ти майтапиш ли се?
— Спри! — Свивам рамене. — Не трябваше да й говориш така.
— Тя е мошеничка, по дяволите!
— Е, и?
— Е, и? Това ли ще ми кажеш? Накарала те е да се изръсиш с бог знае колко пари?
— Не съм се изръсила. — Тропвам с крак. — А и мога да си го позволя.
— Въпросът не е в парите, мамка му! Тя се е възползвала от теб, Тийгън!