Отивам при него до кухненския остров. Всички шкафове наоколо са бели, с изключение на тези на острова, чиито вратички са черни, плотът отгоре също е от черен гарнит с жилки сиво. Повърхностите са толкова празни, сякаш никой не живее тук. Но до мивката има кафемашина и сет професионални кухненски ножове.
После забелязвам в другия край на плота плетената кошница, която му бях изпратила, в нея има хляб. Става ми хубаво.
— Какво те смущава във фитнеса? Уредите ли? Или аз? Ако съм аз, мога да не ти се пречкам — предлага той.
— Всъщност и двете. Липсва ми твоята дисциплина. Рокси казва, че в нейния фитнес групите са малки, а тренировките са на принципа на следене на пулса, така че винаги знаеш дали се напрягаш прекалено, или пък недостатъчно.
— Интервални тренировки значи.
Той се обръща и слага част от храната, която купихме, в хладилника.
— Да. Искаш ли да наредя платото? Гладен ли си?
— Винаги съм гладен. А ти?
— И аз съм гладна.
Гарет пак отваря хладилника и връща нещата обратно на плота — парче мортадела и малко сирене.
— Искаш ли аз да нарежа каквото има за рязане, а ти да ги подредиш? — предлага той.
— Става.
Той улавя погледа ми.
— А искаш ли да те карам до фитнеса и да тренирам с теб?
— Наистина ли? Но ти имаш всичко необходимо тук.
— Това не означава, че няма да ми е приятно да се поизпотя с теб.
Усмихвам се.
— Добре.
Измива ръцете си на мивката.
— Чашите са в шкафа вляво от хладилника. Имам сок, вода, студен чай. Или да ти направя нещо топло?
— Ще си взема, благодаря.
Той се захваща за работа, а аз си наливам чаша студен чай. Докато той разопакова продуктите, си давам сметка, че ще има доста работа.
— Да ти помогна ли? — питам го.
— Не, ще се оправя.
— Да отида ли да взема дървеното плато за деликатеси от вкъщи?
— Аз имам.
— Наистина ли?
Той поглежда към мен и ми намига.
— Наистина.
— Чудя се с какво ли още ще ме изненадаш тук.
— Пълен съм с изненади, малката — отвръща той.
Вади един страшно изглеждащ нож от стойката на плота и се захваща да реже пръчка салам.
Признавам, че е прав — от деня, в който се появи, не е спрял да ме изненадва.
— Имаш ли нещо против да разгледам къщата?
— Аз не те питах, когато се разходих из твоята.
— Аз съм по-възпитана.
Той се ухилва.
— Заповядай! Държа боксерките си в горното дясно чекмедже, в случай че искаш да свиеш някой чифт, за да си го пазиш под възглавницата.
— Откъде ги вадиш тези лафове, Фрост?
Тръгвам по коридора.
— Тийгън?
Тежестта в гласа му ме кара да спра и да го погледна през рамо.
— Да?
Гарет оставя ножа, изражението му е сериозно.
— В кабинета ми има семейни снимки. Затворих вратата, преди да дойдеш, но може да влезеш. Ако искаш.
Единствената затворена врата.
Осмислям онова, което казва, и кимвам.
— Благодаря ти!
Той успява да извие устни в тъжна усмивка и се връща към заниманието си.
Тръгвам надолу по коридора. Първата врата, покрай която минавам, преди беше стаята за гости на Лес и Мардж.
По всичко личи, че сега той я ползва за спалня. Вдишвам дълбоко и усещам аромата му. Вечерта, когато ни покани на вечеря, тази врата беше затворена и тогава се зачудих за какво ли служи сега помещението.
В стаята има огромно легло върху платформа от масивна дървесина, със сиви чаршафи и завивка. Срещу леглото има скрин и само едно нощно шкафче, от страната на вратата.
Всички мебели са с изчистен и модерен дизайн, от естествена дървесина, без фурнир. На огромния прозорец няма нито перде, нито щори, и панорамната гледка към залива Пюджит се разкрива пред мен в пълния си блясък.
На стената е закачена една от картините му. Мъглива смесица от алени нюанси, които смътно очертават линиите на голо женско тяло. По-малка е от картината във всекидневната и за разлика от нея е силно еротична. Обръщам се и виждам маратонките му за бягане в ъгъла.
Върху скрина е поставена черна чиния, а в нея пръстен — златна халка.
На излизане от стаята сърцето ми пулсира от болка, дълбоко в гърдите ми отеква ехото на загубена любов.
Следващата врата води към някогашната баня за гости, която Гарет очевидно използва за лична. За вечерята беше изчистена, но сега виждам в стъклената душкабина самобръсначката и козметиката му. Винаги съм се възхищавала на мивката и душа от бял италиански мрамор със златисти нишки, както и на месинговите кранчета и смесители, които придават на мястото допълнителна топлина. Но сега, с пръснатите наоколо неща на Гарет, ми харесва още повече.