— Не е толкова добра като оригинала, но ще свърши работа.
Той се навежда към мен и устните му докосват моите.
— Оригиналът е тук — шепне, докато ме целува. — И никъде няма да ходи.
Чувствам се като палава тийнейджърка, когато излизам от душа и обличам дрехите, които съм носила вчера.
Поглеждам в огледалото, докато връзвам влажната си коса на висок хлабав кок. Устните ми са сочни и червени, около очите ми има тъмни кръгове. Усещам тъпа болка от изтощение по цялото тяло и леко изтръпване от по-интимно естество. Едва девет сутринта е, а аз вече обмислям да си легна. Гарет обаче е готов за работа.
— Заповядай!
Той стои пред вратата на банята с чаша горещо кафе в ръка. Обут е в изтъркани дънки, изцапани с пръски боя.
Прилагателното, което го описва най-добре в този момент, е „раздърпан“, но дори така изглежда невероятно.
— Благодаря ти! — отвръщам. Още по вида и аромата на кафето знам, че е направено точно както го обичам.
Отпивам глътка и леко простенвам от удоволствие.
Гарет ме гледа втренчено.
— Не може да издаваш този звук в мое присъствие!
— Защо не? — усмихвам се.
— Знаеш защо не. Защото сега ми е толкова твърд, че мога да вадя пирони.
Поглеждам, за да се уверя.
— Това е впечатляващо!
— Радвам се, че мислиш така — казва той и обляга рамо на касата на вратата. — Ще се върнеш ли веднага?
— О, не знам — отпивам още глътка кафе. — Мислех да те оставя да работиш и да отида с Рокси да разходим кучетата. Може би ще подремна малко. Може и аз да свърша някаква работа.
— И аз ще подремна с теб.
Повдигам вежди.
— Мисля, че вече установихме, че ти и аз в едно легло не е равно на сън.
— Просто много ми се беше събрало — казва той. По устните му бавно се разлива усмивка. — Мога да се държа и прилично.
Цяла сутрин мисля за извънредно силния сексуален нагон на Гарет. Колко ли време не беше правил секс? Или може би беше. Може би съм просто последната в дълъг списък. Казвам си, че нямам право да го съдя нито в единия, нито в другия случай. Нито да си вадя каквито и да е изводи.
— Какво има? — пита той и се изправя.
По дяволите, този мъж усеща всичко! Неизбежно следствие от прекомерното внимание, което проявява към мен.
Още се опитвам да се настроя към това. Свикнала съм да съм на заден план.
— Нищо — отвръщам и се усмихвам колебливо.
— Това означава, че има нещо.
— Невинаги. Понякога нищо си е нищо — казвам и сменям темата. — Искаш ли да излезем на вечеря довечера?
— С теб ще отида навсякъде.
Неистовият стремеж да ми угоди ме смущава. Не трябва да пренебрегва собствените си желания и нужди, за да прави това, което смята, че искам аз. В дългосрочен план тази стратегия е обречена на провал.
— Ако си зает или имаш вдъхновение, или… каквото и да е, просто ми кажи — опитвам се да обясня. Знам, че след начина, по който реагирах, когато пропусна вечерята у Рокси и Майк, той няма да посмее да ми откаже нищо. — Обещавам да не се разстройвам, просто ми кажи, че моментът не е подходящ.
Той пристъпва към мен и буквално заема цялото пространство в банята.
— Винаги съм вдъхновен от теб. Ти си моята муза.
Сърцето ми лекичко подскача, но се опитвам да го прикрия.
— Аз си мислех, че просто ме използваш за секс, но явно дори скритите ти мотиви си имат мотиви.
— Каквато и нужда да имам, Тийгън, ти я задоволяваш — отвръща той и ме хваща през кръста. — И съм твърдо решен да направя така, че да е взаимно. Ще ти стана нужен. Това е планът ми.
Оставям кафето на мивката, вглеждам се в него и се опитвам да прочета мислите му. Пръстите му се плъзгат по бузите ми и аз затварям очи.
— Казвал ли съм ти колко харесвам луничките ти? Радвам се, че не ги криеш.
— Прекалено много са и няма смисъл дори да опитвам — отбелязвам аз.
Гарет ме целува по носа, навежда се и хваща дупето ми с длани.
— Обичам и дупето ти.
Присвивам очи.
— Азиатките не се славят със сочни извивки и аз не съм изключение.
— Ти си наполовина азиатка и напълно перфектна, включително и в тази си част — казва той закачливо и стисва дупето ми.
— Просто ми се подмазваш, за да те оставя да работиш — отвръщам сухо.
— Не е вярно, въпреки че имам една нова идея и искам да я започна.
Очите му светват от самата мисъл за това.
— Добре тогава, няма да те задържам.
— Точно обратното. — Усмивката му е истинска прелест. — Ти ме правиш свободен.
Гарет ме изпраща до вкъщи въпреки възраженията ми.
— Ако решиш да подремнеш — вметва той и влиза след мен, — искам да ми кажеш.