— Ще си помисля.
— Тийгън — изрича името ми с нотка на предупреждение в гласа. — Ако се окаже, че не си заета, ела пак при мен.
— Хайде, тръгвай си, Фрост! Имаш разни неща за оправяне.
— Така е — съгласява се той и се ухилва. — Ти си едно от тях.
— Държиш се безумно!
— Така ме харесваш.
Хваща ме и целува врата ми. Отпускам длани върху голите му гърди.
— Хайде просто да се уговорим за вечеря, какво ще кажеш? — предлагам. — Седем часа? Можем да слезем до „Солти“ в шест и ти да пийнеш едно-две в бара, преди да хапнем.
Игривостта му преминава в размисъл.
— Какво става, когато ти пиеш алкохол? — пита той.
— Плача. Много.
— Това лошо ли е?
Поемам си дълбоко въздух и решавам да съм малко пооткрита.
— През по-голямата част от времето животът ми е като постоянен опит да дишам под вода. Когато добавя и сълзи, усещането е сякаш се давя.
— Малката ми! — възкликва той и ме целува по челото.
— Няма да те оставя да се удавиш. Обещавам.
Ръцете ми, опрени в кожата му, се свиват в юмруци.
Той не разбира, че когато счупиш нещо и цялото му съдържание се разлее, накрая ти остава само черупката.
Целувам го по гърдите и го прегръщам.
— Отивай да работиш.
Той се намръщва.
— Не обичам да си тръгвам от теб. Винаги се чувствам така, сякаш правя грешка.
— Хей! — усмихвам се. — И аз няма да ходя никъде.
— Надявам се да си удържиш на думата.
Пуска ме и посяга към дръжката на вратата зад себе си.
Когато отваря, Рокси стои на прага с пръст на звънеца.
— Добро утро, Роксан! — поздравява я той.
За момент тя просто зяпва срещу него, за което не мога да я виня. Той все пак е гол до кръста. Ръката й се отпуска до тялото.
— Гарет, добро утро! Как си?
Веднага щом задава въпроса, тя потрепва.
Той отстъпва назад, за да я пусне да влезе, после на свой ред прекрачва прага и излиза навън.
— Идваш тъкмо навреме! Бях решил да се държа като джентълмен и да изпратя момичето до вкъщи, а се оказвам жертва на целувки и опипване.
— Гарет! — казвам възмутено, като се опитвам да не се разсмея.
— Бих ти разказал подробно на какви мъчения съм подложен като обект на нейните потресаващи сексуални фантазии — продължава той, отстъпвайки назад. — Но няма да е вярно, защото ми харесва.
— Млъкни! — възкликвам и тръгвам след него.
Той намигва на Рокси и ме поглежда.
— Не страдай прекалено много за мен, докторке!
Гарет се отправя към къщата си, а аз се връщам при ухилената Рокси.
— Само да не се спънеш в огромното си его! — извиквам след него.
Рокси ме хваща приятелски за рамото.
— Това е прекалено — казва тя.
— Самочувствието му ли, така е — отвръщам.
— Красотата му.
— Твърде сексапилен е — продължавам аз. — И инатлив като магаре.
— Точно какъвто ти трябва.
— Ха! Да бе!
Затварям вратата и се обръщам към Рокси, която ме оглежда от глава до пети.
— Изглеждаш страхотно — отбелязва. — Харесва ми тази блуза.
— Благодаря! Но понеже съм с тези дрехи от вчера, ще отида набързо да се преоблека. Сега се връщам!
— Толкова се гордея с теб в момента! — провиква се тя подире ми. — Ясно е защо изглежда толкова самодоволен.
— Не го насърчавай!
Свалям блузата, измъквам се от панталонките и ги мятам в коша за пране. Грабвам един клин от рафта, една тениска от закачалката и се обличам набързо.
Когато се връщам във всекидневната, Рокси си прави кафе. Тя поглежда надолу към пълнещата се с кафе чаша и казва:
— Трябва да поговорим.
— Добре.
Поглежда към мен.
— За Гарет.
Кимвам.
— Предположих.
— Така ли? — учудва се тя. Въздъхва тежко и се обръща към хладилника.
Днес е облечена с тъмносини три четвърти панталони и блуза с шпиц деколте на бели и сиви райета. Както винаги е избрала и подходящи аксесоари — златни гривни на китките, обеци с формата на големи златни топки, бледозлатисти мокасини.
— Не си говорила с него след вечерята у тях — посочвам аз. Рокси взема кутия мляко от хладилника и се обръща към мен с покрусен поглед.
— Той каза ли нещо?
— Не. Всъщност не мисля, че въобще беше забелязал, преди аз да го спомена, но дори и тогава не беше притеснен. Вероятно по някое време може да му направи впечатление, ако не поговорите.
Тя отново въздъхва.
— В момента той е добре — продължавам. — Но аз не съм.
13
— Тийгън, съжалявам! Наистина.
Отивам до нея на плота, вземам чаша от шкафа и също си правя кафе. Тя прибира млякото и ми носи бадемовата сметана.