Опирам длани в пода и се опитвам да не мърдам, докато той ме чука в устата с равномерни, леки движения.
— Ще свърша — изпъшква. — Много здраво ще свърша!
Гръбнакът му се изпъва, пенисът му пулсира и върху езика ми се излива експлозия от семенна течност. С повдигнати бедра и потръпващо тяло той свършва дълго и пълни устата ми, докато преглъщам.
Накрая се отпуска задъхан на пода, по тялото му още преминават тръпки. Поемам си въздух на дълбоки глътки и сядам на пети с ръце на бедрата си.
— Тийгън — изръмжава името ми Гарет и преди да се усетя, той се надига, хваща ме и ме просва по гръб на земята.
Избутва краката ми към гърдите, дръпва клина и бикините ми към коленете, за да не му пречат, и вкарва още твърдия си пенис в мен. Изкрещявам, смаяна и адски възбудена от силата и замаха му, от оргазма ме делят един-два тласъка.
Сгъната на две, с коленете до ушите и крака като вързани в смъкнатия клин, не мога да участвам с нищо. Мога само да лежа на пода, докато Гарет диво ме чука, тласкайки големия си пенис в отчаяно мократа ми вагина.
Напрежението в слабините ми расте, дишането ми преминава в насечени въздишки от удоволствие. Оргазмът идва като надигащо се цунами, удря ме рязко и се разлива върху сетивата ми в поредица от дълбоки бавни пулсации.
Той изчаква да отшуми и последният трус и влажно и нежно излиза от мен. Лягам настрани с усещането, че мускулите ми са се втечнили, клинът и бельото ми все още са омотани около прасците ми. Гарет се стоварва на пода до мен, обхваща талията ми и плътно ме прегръща. Усещам как гръдният му кош, опрян в гърба ми, се надига и отпуска, диша тежко и все по-бавно.
— Това изпълнение отива в залата на славата — казва дрезгаво. — Мисля, че е напълно възможно да съм умрял, докато ме смучеше, и останалото да е част от живота след смъртта.
Разсмивам се. Не мога да се сдържа.
Гарет надига глава и ме целува силно и бързо по бузата.
— Трябва да разбера какво те е вдъхновило, за да го накарам да се случи отново!
Пресягам се надолу в опит да вдигна клина си и в този момент осъзнавам, че докато правихме секс, той беше гол, а аз още съм почти напълно облечена. Еротично е.
— Просто реших, че е добра идея — отвръщам.
Завъртам се по гръб и повдигам бедра нагоре, за да си вдигна дрехите.
— Беше превъзходна идея. — Той се изправя на лакът и опира глава в дланта си. Другата му ръка се отпуска на корема ми. — Хайде да го направим пак. В Ню Йорк.
Обръщам се рязко към него.
— Какво?
— Имам изложба другата седмица. Когато се преместих тук, оставих много картини в града и сега искаме ги разпродадем — започва той. Прокарва пръст по ръба на носа ми. — Искам те с мен.
Издишвам бавно, обмисляйки предложението. Да отида с него би било голяма промяна и за двама ни, а не ми се иска да правим резки промени в едва напъпилата си връзка.
Въпреки това мисълта, че няма да го виждам дни наред, ме напряга.
— Кога трябва да заминеш?
— Мисля да летя във вторник и да се видя със собственика на галерията в сряда. Откриването е в четвъртък. Ще има и афтърпарти, но след това можем да правим каквото си искаме. Може да останем в града за уикенда и да се приберем в понеделник.
Повдигам вежди.
— Този вторник?
— Да. Агентът ми от седмици ме преследва, но ние с теб тъкмо започнахме нещо и това ми беше приоритет. Така или иначе лесно успях да се оправя с почти всичко по имейл и видеовръзки, а екипът ми за социалните медии се занимава с промотирането, така че всичко е наред.
Как бих могла да му откажа след това признание? Но се налага.
— Иска ми се да можех, Гарет. Наистина. И по принцип щях да мога. Но вече се съгласих да отида на промоция на ЕКРА+ в Сиатъл този вторник и обещах на Рокси да я запозная с Ева Крос — голяма фенка й е. Майк се оплака, че го побърква с приготовленията си за тази среща.
Гарет се намръщва. Почти чувам мислите му.
— Добре… — започва той и потърква челюстта си с ръка — … ще сменя участието си в галерията с видеообръщение. Правил съм го и преди, лесна работа.
— Дума да не става! Важно е — знам. Дори да си правил десетки откривания и изложби, всяка една от тях е важна и ти трябва да си там. Няма да те спирам.
Той стисва зъби.
— Вече говорихме за това. Сега приоритетите ми са различни.
Изправям се и сядам със скръстени крака.
— Разбирам те. И го оценявам, наистина. Но не е нужно да съм на първо място през цялото време. Просто през по-голямата част от него.
Усмихвам се чаровно в опит да придам на думите си някакъв хумор, но Гарет си остава намръщен и на свой ред сяда на пода, все така безсрамно гол.