— Няма да прецакам нещата — казва той сковано. — Теб и мен. Нас.
— Но ако не отидеш в Ню Йорк, ще направиш точно това.
Намръщеният му поглед става гневен.
— Как така?
— Защото, ако ощетяваш кариерата си заради мен, в дългосрочен план няма да се получи нищо, Гарет.
— Един път няма да навреди — възразява той.
— Така се започва.
В погледа му се промъква инатлив проблясък.
— Ти си най-важната в живота ми. Не искам да правя нищо, което ще те накара да се съмняваш в това.
Белезите от раните на провалените му връзки изведнъж зейват в целия си блясък. И аз нося следите от собствените си загубени битки, включително една още незараснала рана — усещането, че истинската любов в живота на съпруга ми е неговата работа.
— Когато се почувствам пренебрегната, ще ти кажа — обещавам. — И тогава ще оставиш всичко заради мен.
Той се замисля. Отпуска се видимо и накрая кимва.
— Ще летя за Ню Йорк рано в сряда и ще си дойда с последния полет в четвъртък през нощта.
— Нощните полети са ад. Просто гледай да се прибереш до петък вечерта. Ще те взема от летището и може да вечеряме навън.
— Така стават три дни без теб — възразява той. Прокарва палец по долната ми устна. — И без тази невероятна уста.
— Въобще има ли момент, в който не мислиш за секс?
Гарет се ухилва.
— Извинявай, но аз най-спокойно си работех, когато ти дойде тук и ми разкъса дрехите.
Този път го игнорирам.
— Няма да те има две нощи.
— Хубаво. Но другия път идваш с мен!
— Другия път ми кажи по-навреме.
— Дадено!
Изправям се.
— А сега си облечи нещо!
— Мисля си за нещата, които можем да правим, докато съм съблечен — подхвърля той закачливо.
— Трябва ти професионална помощ, Фрост!
Слушам го с половин ухо как се облича, докато се изправям и изтупвам клина си. И изведнъж се вцепенявам.
За пръв път виждам негова картина, преди да е завършена.
Не мога да помръдна.
Новото платно, опряно на статив, е значително по-малко от предишното, което съответства на по-интимния му дух.
Представлява дива огнена смес от кървавочервено, оранжево и жълто, с лек акцент в тюркоазеносиньо, зелено и бяло.
Прилича ми на супернова — блестяща експлозия от енергия и сила, но формата е много по-земна. Безспорно по-еротична.
Сещам се за картината на стената в спалнята му. И тя е чувствена. Секси. Но в нея липсват близостта и цветове на това ново платно.
Гарет застава зад мен и ме прегръща.
— Нямам представа как ще добавя днешната случка. Може би просто трябва да й посветя нова картина. Да взема една пушка за пейнтбол и да стрелям произволно. Бум! Както ти направи с ума ми.
Част от мен го намира за смешен и забавен, но друга част започва да осъзнава, че той описва връзката ни в своите картини. Разкрива сексуалните ни отношения, които в творчеството му изглеждат уникално силни, едновременно деструктивни и съграждащи.
Когато не работи, Гарет е с мен. Очевидно, когато работи, аз пак съм с него, завладяла мислите му.
— Тази няма да я продаваш — казвам. Не е въпрос.
— Няма — потвърждава той. Навежда се и опира брадичка на рамото ми. — Ще я закачим над леглото в спалнята ни, когато му дойде времето.
Поемам си дълбоко въздух. Издишвам.
— Какво ще правиш с другата картина?
14
— Откачено ли е, че толкова се вълнувам? — прошепва Рокси, докато вървим след ивент мениджърката по един дълъг коридор в хотел „Крос Тауър“.
— Може би мъничко. Все пак Ева е човешко същество. Също като теб и мен. Мие си зъбите, има дни, в които косата й е рошава, излизат й пъпки.
— Момиче, ти се шегуваш? — казва тя с насмешка. — Добре ли изглеждам?
— Повече от добре. Тоалетът ти е самото съвършенство.
Облякла е гащеризон в цвят корал и бяло сако. Изглежда изискана и безупречна както винаги. Различното е минимализмът в избора й на бижута — само малки диамантени обеци и брачната халка с годежния й пръстен.
Въвеждат ни в бална зала с три стъклени стени, през които се разкрива панорамна гледка към залива Елиът. Голямото виенско колело на Сиатъл е от лявата ни страна. Вдясно преминаващ ферибот точно се скрива от погледа. Самата зала е декорирана в различни нюанси на златно, сиво-кафяво и екрю. Луксозно пространство, което по-скоро допълва гледката, отколкото да се сравнява с нея.
Наоколо се шири море от кръгли маси с ленени покривки в кремав цвят. Професионален екип разполага осветлението и необходимата за фотосесията снимачна техника. Единият фон ще е панорамната гледка, а другият — платно с неутрален цвят. В далечния ъгъл има стойка за дрехи и три режисьорски стола до дълга маса, обсипана с козметика и фризьорски принадлежности.