Деветнадесети, четвъртък. Жена му на Жозеф — Ани, дойде заедно с жената на един корсиканец да ме види. Донесоха ми цигари и малко лакомства. С вниманието си тези две жени ме накараха да се почувствам много по-добре. Чистото им приятелство — това най-красиво от всички чувства, превърна горчивия ден в слънчево преживяване. Никога не бих могъл да обясня до каква степен ме облекчаваше по време на моя престой в затвор „Осемдесет“ солидарността на хората от подземния свят. Нито колко много дължа на Жозеф Дега, който рискува свободата и спокойния си живот, за да ми помага в моите бягства.
Без да иска, Ани ми даде нова идея. Както си бърбореше, тя каза нещо от рода на:
— Скъпи Папийон, вие сторихте всичко, което е в човешките възможности, за да си възвърнете свободата. Съдбата беше жестока с вас. Единственото, което не сте пробвали, е да взривите „Осемдесет“!
— И защо не? Защо да не вдигна във въздуха този стар зандан? Ще направя истинска услуга на колумбийците. Ако го взривя, може би ще се принудят да построят нов, по-хигиеничен затвор.
Разцелувах милите жени, с които се прощавах навеки, и заръчах на Ани:
— Кажете на Жозеф да дойде на посещение в неделя.
В неделя, 22-и, Жозеф се появи.
— Слушай, направи и невъзможното, но в четвъртък някой да ми донесе няколко пръчки динамит, детонатор и фитил. Аз ще си осигуря бормашина и три бургии за пробиване на тухли.
— Какво си намислил, бе?
— Ще взривя стената на затвора посред бял ден. Обещай пет хиляди на онова фалшиво такси. Да ме чака зад улица „Меделин“ всеки ден от осем сутринта до шест вечерта. Ако нищо не стане, ще му броя по петстотин песос на ден, ако успеем — пет хиляди. Един от тукашните колумбийски здравеняци ще ме измъкне на гръб през дупката до таксито и после ще си плюе на петите. Ако фалшивото такси се навие, пращай динамита. Ако не — значи това е краят, свършено е с всяка надежда.
— Разчитай на мен — увери ме Жозеф.
В пет накарах да ме занесат на ръце до параклиса. Обясних, че искам да остана сам, за да се моля. Добре. Пратих да извикат дон Грегорио. Той дойде.
— Ще ме напуснеш само след осем дни, омбре.
— Затуй ви извиках. Дължите ми петнадесет хиляди песос. Бих искал да ги предам на приятеля си преди да замина, за да ги прати на роднините ми. Приемете, моля ви, три хиляди песос като благодарност за това, че винаги сте ме защитавали от посегателствата на войниците. Ще ми направите голяма услуга, ако ми ги дадете сега, заедно с някакви лепенки, за да съединя половинките и да ги дам на приятеля си цели.
— Добре.
Върна се и ми връчи дванадесет хиляди, срязани на две. Три хиляди задържа.
Обратно в носилката повиках колумбиеца, с когото бягахме последния път, в един отдалечен ъгъл. Обясних му намеренията си и го запитах дали би могъл да ме пренесе на гръб двадесет-тридесет метра до таксито. Прие. Дотук всичко вървеше добре. Действах като че ли бях убеден в успеха на Жозеф. В понеделник отрано залегнах в банята и Матюрет (все той буташе носилката ми заедно с Клузио) отиде да търси сержанта, комуто бях дал три хиляди и който така жестоко ме би при предишния опит за бягство.
— Нека поговорим, сержант Лопес.
— Какво искате?
— Искам срещу две хиляди да получа мощна бормашина с три скорости и шест бургии за тухли. Две с половинсантиметров диаметър, две с един сантиметров и две по сантиметър и половина.
— Нямам в себе си пари за такава покупка.
— Ето ви петстотин песос.
— Утре, вторник, в един на обяд, по време на смяната на караула, ще ги получиш. Приготви двете хиляди.
Във вторник, в един, цялата пратка беше пусната в празното кошче за отпадъци на двора, което се почистваше при всяка смяна на караула. Пабло — въпросният як колумбиец, прибра нещата и ги скри.
Четвъртък, 26-и, по времето за посещения — ни вест ни кост от Жозеф. Към края на деня пращат да ме извикат. Стар сбръчкан французин заяви, че идва от името на Жозеф.
— Тук в този хляб е скрито всичко, което си поръчал.
— На ти две хиляди за таксито. По петстотин на ден.
— Шофьорът е стар перуанец, надут като боен петел. Не му се дразни. Чао.
— Чао.
В пакета, в който бяха тикнали хляба, за да не привлича вниманието, имаше още цигари, кибрит, пушена наденица, кренвирши, масло и малко олио. Подарих на надзирателя, който пребъркваше пакета, една кутия цигари, кибрит и два кренвирша.
— Дай и малко хляб — поиска си той.
Само това ми липсваше!
— Хляб си купи сам. На ти пет песос, но този го остави, защото няма да ни стигне на нас шестимата.