През нощта останахме сами и можахме да поприказваме на спокойствие.
— Бурсе, ние с теб сме земляци, знаеш ли? — подхванах аз.
— Не! Как така?
— Не си ли от Валенсия?
— Да.
— Аз пък съм от Ардеш. Значи сме земляци.
— И какво от това?
— Ами такова, че не мога повече да гледам как те грабят, когато си задлъжнял, и как ти плащат половината от цената на вещите, които им продаваш. Като изработиш нещо, носи ми го на мен, аз ще го купувам на реалната му цена. За това ми беше думата.
— Благодаря — рече Бурсе.
Започнах непрекъснато да му помагам. Той все имаше проблеми със заемите си. Всичко вървеше добре до деня, когато се сдърпа с Вичиоли — корсикански бандит и мой добър приятел. Научих за проблема от самия Бурсе. Той дойде да ми каже, че Вичиоли го заплашвал и си искал обратно заема от седемстотин франка. Дърводелецът довършвал в момента малък секретер, но не знаел кога ще е напълно готов, защото го работел тайно. Действително на островите беше забранено да се изработват по-едри мебели, защото харчеха много дървесина. Обещах, че ще направя, каквото мога. Наговорихме се с Вичиоли и разиграхме малка комедия.
Корсиканецът трябваше да притисне Бурсе и дори сериозно да го сплаши. Аз щях да се появя в ролята на добрия спасител. Всичко протече според плана. След тази нагласена история Бурсе вече се кълнеше в мен и ме гледаше с пълно доверие. За първи път, откак бе пристигнал в каторгата, можеше да спи спокойно. Реших, че е време да рискувам.
Една вечер направо му казах:
— Ще ти дам две хиляди франка, ако изпълниш моята поръчка: сглобяем сал за двама.
— Слушай, Папийон, не бих го сторил за никого, но заради теб съм готов да рискувам две години изолатор, ако ме пипнат. Има само една пречка — не мога да изнасям големи дъски от ателието.
— Имам човек за тази работа.
— Кой?
— Момчетата с бебешката количка Нарик и Кение. Как смяташ да подходиш към задачата?
— Първо трябва да определим размера, после ще изработя отделните сглобки една по една и ще им направя гнезда, така че да си пасват идеално. Най-трудното е да намерим дърво, което плува добре на повърхността. Тук, на островите, се среща най-често тежка дървесина, а тя не плува добре.
— Кога ще ми дадеш окончателен отговор?
— След три дни.
— Искаш ли да бягаш с мен?
— Не.
— Защо?
— Страх ме е от акулите, пък и да не се удавя.
— Нали по принцип обещаваш да ми помогнеш?
— Да, кълна се в децата си. Само че няма да е бързо.
— Слушай сега — аз се заемам да ти изработя защитата в случай на провал. Аз лично ще прерисувам плана на сала върху лист от тетрадка. Най-отгоре ще напиша: „Бурсе, ако искаш да останеш жив, направи този сал.“ По-късно ще ти давам писмени заповеди за изработването на всяка отделна сглобка. Щом приключиш с някое парче, ще го оставяш, където ти кажа. То ще бъде взимано оттам. Не се опитвай да разбереш нито как, нито от кого. — Думите ми, изглежда, го поуспокоиха. — По този начин ще избегнеш мъченията и разпита, ако те заловят, и освен това рискуваш най-много шест месеца в изолатора.
— А ако те пипнат теб?
— Тогава ще постъпим по същия начин. Ще призная, че аз съм писал заповедите. Ти, разбира се, трябва да ги пазиш. Ясно ли е?
— Да.
— Боиш ли се?
— Вече не ме е шубе и много се радвам, че ще мога да ти помогна.
Все още не бях споделял идеята си с никого. Първо чаках да видя какво ще ми каже Бурсе. Измина една дълга и безкрайна седмица, преди да намеря начин да поприказвам насаме с него. Това стана в библиотеката. Наоколо нямаше жива душа. Беше неделя сутрин. В двора около мивките играта вече се беше разгоряла. Около осемдесет комарджии и още толкова зяпачи.
Бурсе ми стопли сърцето още с първите си думи:
— Най-трудното беше да намеря достатъчно количество леко и сухо дърво. Намерих му цаката, като измислих един вид дървена рамка, която ще запълним с черупки от сушени кокосови орехи, така както са си омотани в дървесинното влакно, разбира се. Няма нищо по-леко и същевременно по-непромокаемо от това влакно. От мен рамката, от теб кокосовите орехи, които да я изпълнят. Утре започвам да правя първата сглобка. За нея ще са ми нужни около три дни. От четвъртък нататък можеш да пратиш някой от баджанаците да я вземе при първа удобна възможност. Няма да започвам ново парче, преди да се уверя, че сте изнесли предишното от ателието. Ето плана, който съм изработил — прерисувай го и ми напиши обещаното писмо. Говорил ли си вече с двете момчета?
— Не още, чаках да чуя отговора ти.
— Имаш го вече и той е положителен.
— Благодаря ти, Бурсе, просто не знаеш колко съм ти благодарен. На, вземи петстотин франка.