Другият достоен човек е главата на моето семейство, но роднините ми без съмнение ми се сърдят за неприятностите, които им създадох. Само татко, бедният ми татко, не се оплаква от кръста си — убеден съм в това. Той влачи тежкия кръст, без да вини детето си, без да го кори, макар че като учител уважава законите и дори учи другите да ги разбират и приемат. Убеден съм, че дълбоко в душата му избликва този вик: „Мръсници, вие убихте сина ми, дори още по-лошо, оставихте го да изгние бавно на двадесет и пет годишна възраст!“ Ако знаеше къде точно се намира момчето му сега и какво са направили от него, щеше да стане анархист.
Тази нощ Людоедът заслужи името си повече от всякога. Научих, че двама са се обесили, а един се самозадушил, като си натикал парцали в гърлото и в ноздрите. Килия 127 е до мястото, където копоите на стража си предават поста и понякога чувам части от разговорите им. Тази сутрин например не говореха достатъчно тихо и успях да чуя за инцидентите, станали през нощта.
Още шест месеца изтекоха. Отбелязах още една точка и издълбах върху дървото хубаво 14. Разполагах с един пирон, с който си служех всеки шест месеца. Направих равносметка — здравето ми бе все още добро, а духът висок.
Благодарение на дългите си пътешествия сред звездите рядко получавах кризи на отчаяние. Бързо ги преодолявах и спретвах някое въображаемо пътуване, за да прогоня черните мисли. Смъртта на Селие много ми помагаше да превъзмогвам моментите на остра криза. Казвах си: „Аз живея, живея, жив съм и трябва да живея, да живея, да живея, за да бъда свободен един ден. Той ми попречи да избягам и сега е мъртъв, той никога няма да бъде свободен така, както ще бъда аз. При всички положения, ако изляза оттук на тридесет и осем години, няма да съм още стар и следващото ми бягство ще се окаже успешно. Сигурен съм.“
Едно, две, три, четири, пет, кръгом; едно, две, три, четири, пет, отново кръгом. От няколко дни краката ми бяха почернели, а от венците ми течеше кръв. Дали да не съобщя, че съм болен? Натиснах с пръст крака си и остана белег. Да речеш, че съм пълен с вода. От една седмица не можех да ходя по десет-дванадесет часа. Скапвах се от умора след не повече от шест часа, и то с почивка. Когато си миех зъбите, не можех да ги търкам с грапавата, напоена със сапун, кърпа, защото много ме боляха и кървяха. Вчера дори един зъб ми падна от само себе си — горен резец.
В края на третите шест месеца се случи истинска революция. Вчера ни накараха да си покажем главите през прозорчетата и един доктор мина, за да огледа венците и зъбите на всеки от нас. На следващата сутрин, осемнадесет месеца откак влязох в тази килия, вратата се отвори и чух заповед:
— Излезте, застанете с лице към стената и чакайте.
Бях първи откъм зарешетената порта, след мен извикаха още близо седемдесет човека. „Наляво!“ Оказах се последен от редицата, която пое към другия края на сградата и се изниза в двора.
Беше девет сутринта. Младо докторче в риза със защитен цвят с къси ръкави седеше под открито небе зад малка дървена масичка. До него трима санитари — двама каторжници и един надзирател. Всичките, включително и докторчето, непознати. Десетина копои с пушки увенчаваха церемонията. Комендантът и главните надзиратели наблюдаваха сцената прави, без да продумат.
— Всички да се съблекат! — изкрещя главният надзирател. — Дръжте вещите си в ръце. Първият. Име?
— Така и така.
— Отвори уста, разтвори крака. Извадете му тия три зъба. Намажете го с йодов спирт, после с метиленов разтвор. Два пъти дневно преди хранене да му се дава сироп.
Бях последен в редицата.
— Име?
— Шариер.
— Виж, ти единствен изглеждаш сравнително сносно. Да не си пристигнал току-що?
— Не.
— От колко време си тук?
— Днес стават осемнадесет месеца.
— Защо не си кльощав като другите?
— Не знам.
— Е, аз ще ти кажа. Или плюскаш повече от тях, или мастурбираш по-малко. Да ти видя устата. Краката. Два лимона дневно — един — сутрин, и един — вечер. Смучи ги и натривай сока във венците си — имаш скорбут.
Почистиха ми венците с йодов спирт, после ги намазаха с метиленов разтвор и ми връчиха един лимон. Кръгом и се озовах отново последен в редицата, която пое обратно към килиите.