За един месец лицата на хората около мен напълно се промениха. Времето, прекарано под слънчевите лъчи, плуването в солената вода, възможността да поговориш с някого напълно преобразиха стадото от духовно и физически болни затворници.
Веднъж на връщане обратно към изолатора бях поизостанал в последните редици, когато чух отчаяните викове на някаква жена и два револверни изстрела. Успях да доловя думите: „Помощ! Дъщеричката ми се дави!“
Виковете идваха откъм кея — наклонена циментова плоча, която се спускаше в морето и около която спираха лодките. Нови викове:
— Акули!
И още два револверни изстрела. Вниманието на всички бе привлечено от виковете и изстрелите. Без много да мисля, бутнах пазача и хукнах към кея, както си бях чисто гол. Там заварих две жени, които крещяха отчаяно, трима надзиратели и разни араби.
— Скочете в морето! — молеше се жената — Тя не е отишла далеч! Аз не мога да плувам, иначе щях да се хвърля. Мръсни страхливци!
— Акулите! — отвърна й един от копоите и отново стреля.
Малко момиченце със синьо-бяла рокличка плуваше на повърхността, кротко тласкано от течението. Носеше се право към мястото, където погребваха каторжниците, но, слава Богу, все още беше далеч оттам. Копоите не спираха да стрелят и сигурно бяха улучили няколко акули, защото около малката се образува вълнение.
— Не стреляйте повече! — изкрещях им аз.
И без да се замислям, скочих в морето. Течението бързо ме тласна към детето, което не потъваше благодарение на рокличката си. Плясках колкото се може по-силно с крака, за да отблъсна акулите.
Бях на тридесет — четиридесет метра от нея, когато пристигна лодка, изпратена от Роаял — там също бяха забелязали сцената. Стигнаха до малката преди мен и я издърпаха в безопасност. Заплаках от ярост и вече дори не мислех за акулите, когато на свой ред се оказах прибран на борда. Бях рискувал живота си за нищо!
Аз си мислех, че е за нищо, но месец по-късно в знак на отплата доктор Жермен Гибер издейства отмяна на наказанието ми по медицински причини.
Осма тетрадка
Завръщане на Роаял
Биволите
И така, благодарение на едно истинско чудо аз се завърнах на Роаял, където продължих да излежавам наказанието си. Бях напуснал острова, осъден на осем години изолатор заради опита ми за бягство, а ето, че деветнадесет месеца по-късно се озовах отново тук.
Срещнах другарите си — Дега продължаваше да изпълнява длъжността на счетоводител, Галяни си беше пощенски раздавач, Карбониери бе оправдан на процеса около моето бягство. Видях се още с Гранде, с Бурсе дърводелеца и с братята с количката Нарик и Кение, а също и с Шатал от лазарета и със съучастника от първото ми бягство Матюрет, който работеше като помощник-санитар.
И корсиканските бандити не бяха мръднали: Есари, Вичиоли, Чезари, Разори, Фоско, Мокюе и Шатал, чиито свидетелски показания около аферата с Марсилската борса изпратиха големия престъпник, известен като Нокътя, на гилотината. Човек би казал, че на острова са се събрали всички звезди на криминалната хроника от годините между 27-а и 35-а.
Марсино, убиецът на Дюфрен, се бе поминал от изтощение преди една седмица. Него ден акулите са се радвали на изискано меню. Бил им е сервиран един от най-високо котираните парижки експерти по скъпоценни камъни.
Тук беше и Бара, наричан Актрисата — шампион по тенис и милионер от Лимож, осъден за двойното убийство на шофьора си и на твърде интимното си приятелче. Той работеше като шеф на лабораторията и главен аптекар в болницата на Роаял. По този повод някой от докторите остроумно беше забелязал, че на островите можеш да получиш удостоверение за туберкулозно болен най-вече посредством задника си.
Накратко, пристигането ми на Роаял беше отбелязано с топовни гърмежи. Появих се в помещението на закоравелите престъпници в едно съботно утро. Почти всички си бяха вкъщи и никой не пропусна да ме поздрави и да ми засвидетелства приятелските си чувства. Дори момчето с часовниците, което не бе проговорило, откак веднъж за малко не го бяха гилотинирали по погрешка, заряза работата си, за да ми каже „добре дошъл“.
— Е, приятели, добре ли сте всички?
— Да, Папи, радваме се, че си сред нас.
— Все още ти пазим мястото — рече Гранде. — Откак те откараха, то стои незаето.
— Благодаря ви на всички. Какво ново насам?
— Хубави новини.
— Ами!
— Тази нощ пред спалнята на примерните са намерили трупа на арабина, който те беше следил от палмата. Сигурно някой твой доброжелател се е погрижил да ти икономиса труда.