Грешиш, не са ти верни сметките. Физическото ми присъствие тук няма нищо общо с духа ми. Искаш ли да ти кажа нещо? Аз не принадлежа на каторгата, не съм възприел нито един от навиците на моите съкилийници, в този смисъл не съм се сближил дори с най-близките си приятели. Аз съм вечният кандидат за бягство. Така разговарях с обвинителя от съдебното заседание, когато двама мъже дойдоха при хамака ми.
— Спиш ли, Папийон?
— Не.
— Искаме да си поприказваме.
— Казвайте. Ако, говорите тихо, никой наоколо не би могъл да ви чуе.
— Ами решили сме да подготвим бунт.
— Какъв ви е планът?
— Смятаме да избием всички араби, всички копои, всички жени и децата им, защото са от прокълнато семе. За целта аз — Арно, и другарят ми Отен, подпомогнати от четирима съмишленици, ще нападнем склада за оръжие при комендатурата. Аз работя там и се занимавам с поддръжката на пушките. Имат двадесет и три картечници и повече от осемдесет пушки. Акцията е предвидена за…
— Чакай, не казвай нищо повече. Отказвам да участвам. Благодаря ви за доверието, но не съм съгласен с вас.
— Смятахме, че ще приемеш да станеш вожд на бунта. Позволи ми да ти обясня всичко в детайли. Проучили сме нещата и няма начин да се провалим. Готвим се от пет месеца. Вече сме събрали около петдесетина съмишленици.
— Не ми цитирай имена. Отказвам да ви бъда вожд и изобщо отказвам да участвам.
— Защо? Дължиш ни обяснение, след като ти оказахме такова доверие.
— Първо на първо, не съм те молил да ми разказваш проектите си. Второ, в живота си правя само това, което аз искам, а не това, което другите искат от мен. И трето, не съм убиец за връзване. Мога да убия някого, ако ми е причинил зло, но не и невинни жени и деца. И най-важното, за което изобщо не си давате сметка — дори бунтът ви да успее, пак ще се провалите.
— Защо?
— Защото не можете да направите основното — да избягате. Да приемем, че в бунта се включат стотина човека — как ще се измъкнат оттук? На островите има само две лодки. На тях могат да се натоварят максимум четиридесет души. Какво ще правите с останалите шестдесет?
— Абе ти за това не бери грижа — ние ще сме сред четиридесетте, които ще се качат на лодките.
— Ти си мислиш така. Останалите да не са по-глупави? И те ще са въоръжени като теб и ще имат достатъчно акъл в главата, така че след като премахнете набелязаните жертви, ще се нахвърлите едни върху други. Ще се изпозастреляте помежду си за място в лодките. А най-важното е, че нито една държава няма да склони да приеме оцелелите, защото където и да отидете, преди вас ще е пристигнала телеграма, известяваща за всички онези трупове, които сте оставили зад гърба си. Навсякъде ще са готови да ви арестуват и да ви върнат на Франция. Знаете, че бях в Колумбия и имам представа как стоят нещата. Кълна ви се, след подобен удар отвсякъде ще са готови да ви екстрадират.
— Добре. Значи отказваш?
— Да.
— Това ли е последната ти дума?
— Решението ми е непоклатимо.
— Не ни остава друго, освен да се оттеглим.
— Момент. Ще ви помоля да не споделяте плана си с никой от моите приятели.
— Защо?
— Предварително знам, че ще откажат. Няма смисъл да опитвате.
— Добре.
— Няма ли начин да зарежете цялото това начинание?
— Искрено казано, Папийон, не.
— Не разбирам целта ви, защото, както ясно ви обясних, дори да успеете, пак няма да получите свобода.
— Искаме най-вече да отмъстим. А сега, след като ти ни разкри, че нито една чужда страна няма да ни приеме, не ни остава друго, освен да хванем джунглата и да организираме банда.
— Давам ви дума, че няма да разкрия замисъла ви дори на най-близкия си приятел.
— Убедени сме в това.
— И последно — предупредете ме осем дни предварително, за да мога да се преместя на Сен Жозеф и да не съм на Роаял, когато стане мелето.
— Ще те предупредим навреме, за да се преместиш.
— По никакъв начин ли не мога да ви убедя да се откажете? Ако искате, ще замислим нещо заедно. Ще откраднем например четири пушки и някоя нощ ще нападнем пазачите на лодките, без да убиваме никого. Ще се качим и ще отплуваме.
— Не, твърде много страдахме. Решени сме да отмъстим, дори ако това ни струва живота.
— А децата и жените?
— И те са от същото племе, в жилите им тече същата кръв. Редно е всички да изпукат.
— Да не говорим повече.
— Няма ли да ни пожелаеш късмет?
— Не. Ще ви река отново — откажете се. Човек може да измисли нещо по-добро от тази касапница.
— Не си ли съгласен, че имаме право да отмъстим?
— Съгласен съм, но не и на невинни хора.
— Довиждане.
— Довиждане. И нищо не си чул, нали?