— Точно когато Арно хукна нагоре по стълбите към къщата, прислужникът отвори вратата и излезе с двете малки момиченца — едното носеше, а другото държеше за ръка. И двамата мъже спряха стъписани, при което арабинът с детето ритна Арно. Арно веднага понечи да го убие, но тук малкият мръсник се прикри зад хлапето. Никой не продумваше. Нито арабинът, нито останалите. Четири-пет пъти се опитваха да се прицелят в прислужника и всеки път той тикваше детето пред дулото. Без да се качва по стълбата, Отен се промъкна отстрани и пипна арабина за крачола на панталона. Залитайки да падне, той метна детето върху пушката на Арно, който също загуби равновесие. Той, детето и арабинът се озоваха един върху друг на земята. В този миг най-после тишината се наруши — първо писнаха децата, после се развика арабинът, а Арно и Отен изпсуваха. Арабинът се оказа по-бърз от тях и успя да докопа пушката, но я хвана с лявата си ръка, и то за дулото. Отен отново сграбчи крака му с две ръце. Арно пък улови дясната му ръка и го преметна през рамо. Арабинът все пак метна пушката на десетина метра разстояние.
— В момента, в който тримата се хвърлиха да я вземат, прозвуча първият изстрел — стреляше копоят от съседната работна площадка. Комендантът се показа на прозореца и започна да стреля с пистолета си, но от страх да не би да улучи арабина, целеше около пушката. Отен и Арно хукнаха към морето, а зад тях се носеха изстрели. Отен, нали е куц, тичаше по-бавно и затова го улучиха, преди да стигне до брега. Арно влезе във водата на мястото между басейна на копоите и новите заграждения, които сега строим. Там винаги е пълно с акули. Вече се целяха в него отвсякъде, тъй като още един копой дотича на помощ на коменданта и колегата си. Беше залегнал зад един голям камък.
— „Предай се и ще ти пощадим живота!“ — крещяха копоите. „За нищо на света — отвърна Арно, — предпочитам да ме разкъсат акулите. Така поне няма повече да виждам мръсните ви мутри.“ И тръгна право към акулите. Изглежда, в един момент го улучиха, защото се спря. Въпреки всичко онези продължаваха да стрелят. Той отново пое — не плуваше, а вървеше напред през вълните. Водата не му бе стигнала още до гърдите, когато акулите се нахвърлиха върху него. Видяхме как се опитва да отблъсне с юмручни удари една от тях. Пред очите ни успяха буквално да го разкъсат — теглеха го на всички страни. За по-малко от пет минути от него не остана нищо.
— Копоите бяха изстреляли поне сто патрона върху мелето, но накрая само една акула се оказа убита — морето я изхвърли на плажа с корема нагоре. В това време дотърчаха копои от всички страни и Марсо помисли, че може да се спаси в бъркотията, като хвърли патлака в кладенеца, но арабите се надигнаха и къде с ритници и юмруци, къде с палки го изтикаха пред надзирателите и им казаха, че е участвал в заговора. Въпреки че беше облян в кръв и държеше ръцете си високо във въздуха, копоите го направиха на решето. Накрая за финал един от тях си послужи с пушката като със сопа и му пръсна черепа с приклада си.
— Всеки от копоите изпразни по един пълнител в тялото на Отен. По тридесет патрона от пушките, по шест от револверите изстреляха в него, без да се интересуват дали е жив, или мъртъв, към петстотин куршума. Нещастниците, които Филисари уби, му бяха посочени от арабите. Те казаха, че двамата понечили да последват Арно, но после ги дострашало. Чиста лъжа. Дори сред нас да е имало съучастници в бунта, истината е, че никой не помръдна — привърши разказа си моят събеседник.